Цитати

"Комикът отваря смешни врати,комедиантът отваря вратите смешно."

"Не трябва да изядеш целия буркан с хайвер,за да разбереш,че е добър,нали?"

"Ако успееш да сложиш бираджийте в джоба си,онея с шампанското са фасулска работа."

"Прощавай, но има нещо съмнително у мъже, които избягват виното, игрите, обществото на прелестни жени, разговорите на чашка. Такива хора или са тежко болни, или тайно мразят околните. Наистина възможни са изключения. Между лицата, които са сядали с мене на пиршество, се случваха понякога и ужасни подлеци!"

Има нещо вълнуващо в това неумолимо пътуване от небесните селения към тоалетните. За певицата, която преминава без усилие от сопрано в контраалт, казват, че има голям диапазон. Позволявам си да отбележа невероятния диапазон на моите дарби, който се простираше от Господ Бог до госпожа Пиш.

"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."

"Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея."

"Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите."

"Щастието и нещастието са в сърцето и душата на всеки човек. Ако се чувстваш нещастна, извиси се над нещастието си и направи така, че щастието ти да не зависи от външни неща."

"Не знаеш, че се влюбваш. А щом се влюбиш, просто знаеш, че обичаш."

"Трябва да се страхуваш от онзи, който няма чувства."

"Колко често разгневеният човек отхвърля ядно онова, което му подсказва вътрешният глас".

"Крачката между желанието към доброто и желанието към злото е много малка, защото винаги става дума за насочване на една и съща воля."

"Слабостите на злосторниците са същите, които имат и светците."

"От момента, когато се родим, всички умираме. Животът не ни се дава с гаранция за продължителност."

"Обичам те. Нуждая се от теб, независимо колко време мога да те имам - 40 години или четири дни. Моля те, нека остана с теб."

"Човек никога не приключва със семейството си. То е като дребната шарка - прихваща те като дете и ти остават белези за цял живот."

Щем не щем с тебе, така е -

в твоята сянка живея.

Знаем и без да признаем,

че ми завиждат за нея.

Аз съм случайната личност.

Ти си поетът прославен.

Заради теб ме обичат.

Или презират. Прощавай.

Мои са твойте провали.

Твои са мойте успехи.

Че мислим инак, едва ли

някому носи утеха.

Аз съм ти слепия случай.

Ти си ми редкия жребий.

Вре се светът като куче

все между мене и тебе.

Души ни в радост и в грижа.

Души ни явно и тайно.

Тебе - додето те ближе.

Мене - додето ме лае.

Всичко е толкова ясно -

няма защо да хитрува -

просто обича те бясно,

просто от мен те ревнува.

Че не изглеждам такава -

плаха, безпомощна сянка...

А като хапка корава

толкова време го дави

моята горда осанка.

Когато в стаята има прозорец, човек си има свое парче небе.

"Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите." из разказа "Другоселец"