Цитати

"От момента, когато се родим, всички умираме. Животът не ни се дава с гаранция за продължителност."

"Обичам те. Нуждая се от теб, независимо колко време мога да те имам - 40 години или четири дни. Моля те, нека остана с теб."

"Човек никога не приключва със семейството си. То е като дребната шарка - прихваща те като дете и ти остават белези за цял живот."

Щем не щем с тебе, така е -

в твоята сянка живея.

Знаем и без да признаем,

че ми завиждат за нея.

Аз съм случайната личност.

Ти си поетът прославен.

Заради теб ме обичат.

Или презират. Прощавай.

Мои са твойте провали.

Твои са мойте успехи.

Че мислим инак, едва ли

някому носи утеха.

Аз съм ти слепия случай.

Ти си ми редкия жребий.

Вре се светът като куче

все между мене и тебе.

Души ни в радост и в грижа.

Души ни явно и тайно.

Тебе - додето те ближе.

Мене - додето ме лае.

Всичко е толкова ясно -

няма защо да хитрува -

просто обича те бясно,

просто от мен те ревнува.

Че не изглеждам такава -

плаха, безпомощна сянка...

А като хапка корава

толкова време го дави

моята горда осанка.

Когато в стаята има прозорец, човек си има свое парче небе.

"Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите." из разказа "Другоселец"

"Една от монахините, разпитана при уреда за изтезания, казва, че авторът на престъплението сигурно е котаракът, тъй като игуменката го държи постоянно в ръцете си и го гали. Другата монахиня твърди, че авторът на престъплението може би е вятърът, тъй като в дните, когато духа вятър, игуменката е щастлива и в добро настроение; тя се излага на неговите повеи от един балкон, специално построен за нея с тази цел, и когато на това място й поискат прошка, никога не отказва."

Обичам да я гледам , когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно

..Моят кон вече има пет крака: най-лесното е да превърна един от тях в надървен хуй. Речено - сторено. А сега конят стой като теракотена фигура от шести век преди Христа. Опашката все още не е нарисувана, но нали съм оставил точно над ануса малко празно пространство за нея. Опашката може да бъде добавена когато пожелая. Главното е да раздвижда коня, да го направя така, сякаш подир миг ще се изправи на задните крака. Затова леко подгъвам предните крака и ги повдигам. Част от коня е в движение, а останалото е напълно неподвижно, като заковано на място. Ако му сложа подходяща опашка, мога да го превърна в хубаво кенгуру..

...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...

"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."

— Обаче всичко е безсмислено! — възкликнала тя и прекрасните й очи плувнали в сълзи. — Мама никога няма да даде съгласието си.
— Че защо? — изумил се Сирил. — Какво има против мен?
— Не знам. Но обикновено те нарича „онзи плазмодий“...