Цитати на n_rdimitrova

"-Касия...-Ако можехме да избираме, някога щеше ли да избереш мен?
Изненадах се, че ме пита. И тогава осъзнах- той не знаеше, че в един момент бях избрала именно него. Когато за пръв път видях лицето му на екрана и после лицето на Кай, пожелах сигурното, познатото, това, което бях очаквала цял живот. Пожелах добротата, приятелството, красотата. Пожелах Ксандър.
- Разбира се- казах аз."

"Мъдрецът, в края си приел съдбата,
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината."

"Когато отворих очи, ръката ми полетя сама към бузата ми, към мястото, където устните му ме бяха докоснали и казах: Не ти подарих нищо за рожденния ти ден и дори не знам кога е. А той: Не се тревожи за това.
А аз попитах: Какво мога да направя? и той отговори: Позволи ми да повярвам във всичко това. И ти също повярвай.
И аз го направих."

"-Ето- казах аз и той погледна към това, което бях написала.
Обичам те.
Чувствах се засрамена, като дете, което беше напечатало тези думи на записвача си и го беше подало на момчето от основното училище, за да ги прочете.
Думите ми бяха колебливи, непохватни и разкрачени, а не равни като тези на Кай.
Защо е по-лесно да напишеш някои неща, отколкото да ги кажеш?
Чувствах се смела и уязвима, както стоях в гората с думите, които не можех да върна назад. Моите първи написани думи, първите освен името ми. Не беше съвсем поезия, но мисля, че дядо щеше да ги разбере и оцени."

"Издържа дълго време. Но около час преди полунощ, сред дълбоката синя вечер, дядо погледна към нас и каза най-прекрасните думи, с които човек може да завърши живота си.
- Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те."

"Подадох му подаръка. Той ми благодари и го прочете.
- Това са много мили думи - каза дядо. - Хубави емоции.
Трябваше да съм доволна, но усещах, че ще последва още нещо.
- Но нито една от тези думи не е твоя, Касия - завърши дядо много внимателно."

"С всеки миг, който споделяш с някой друг, ти му даваш част от своя живот и вземаш частица от неговия."

"- Ето! - каза той, като се изправи. Клари заизвива удивено ръката си - макар, че кръвта бе все още там, раната я нямаше, както и болката и безчувствеността. - И следващият път, когато се каниш да се нараниш, само, за да привлечеш вниманието ми, просто си спомни, че малко мили думи правят чудеса."

"Ръката и пулсираше - вцепенена и болезнена.
- Това ли е моментът, в който започваш да късаш тениската си на ленти, за да превържеш раната ми? - измайтапи се тя. Мразеше вида на кръв, особено на собствената й.
- Ако искаше да ме видиш да разкъсвам дрехите си, можеше просто да ме помолиш! - той бръкна в джоба си и извади стилето. - Щеше да е значително по-безболезнено."

"- Но ако имахте бокала на смъртните, бихте могли да направите още, нали? Повече ловци на демони?
- Разбира се. - отговори Джейс. - Но Бокалът не е у нас от години, а много от нас умират млади. Така че нашият брой намалява, макар и бавно.
- Не се ли, хм... - Клари се опитваше да намери правилната дума. - репродуцирате?
Джейс избухна в смях точно когато каретата направи внезапен, рязък ляв завой. Той успя да се закрепи, но Клари бе захвърлена към него. Той я хвана като ръцете му я задържаха - леко, но здраво - на известно разстояние от тялото му. Тя усети студения допир на печата на сребърния му пръстен като леден отломък върху потната си кожа.
- Естествено. - заяви той. - обожаваме да се репродуцираме. Това е едно от любимите ни неща."

"Достатъчно, прекъсна ги брат Джеремая. Има истина за научаване тук, ако си достатъчно търпелива, за да я чуеш.
С бързо движение той повдигна ръцете си и отмести качулката от лицето си. Забравила за Джейс, Клари се бореше с желанието си да изкрещи. Главата на архивиста беше плешива, гладка и бяла като яйце, с дълбоки кухини на мястото, където някога са били очите му. Сега ги нямаше. Устните му бяха пресечени от кръстосани следи - черни линии, които напомняха на хирургически шевове. Тя вече разбираше какво е имала предвид Изабел под "осакатяване"."

"- Един от Мълчаливите братя е тук, за да те види. Ходж ме изпрати да те събудя. Всъщност предложи да те събуди сам, но тъй като е пет сутринта, предположих, че ще си по-малко раздразнителна, ако имаш нещо хубаво пред погледа си.
- Имаш предвид себе си?
- А кой друг?"

"- Мислиш ли, че Ходж ще иска супа?
- Аз искам супа. - каза Саймън.
- Не, не искаш. - каза Джейс. - Просто искаш да спиш с Изабел."

"Всеизвестна истина е, че винаги е налице по един джентълмен, с когото да танцувате, освен в момента, когато най-много се нуждаете от кавалер."

"Макар и изкусително, никога не позволявайте на дъщерите си да се наглеждат или възпитават една друга. Подобни мерки са сигурна рецепта за неприятности."

"Онзи, който настоява, че е най-добре да се казва истината, несъмнено е водил праведен живот, макар да не можем да си представим как би оцелял в общество като нашето, където външността и преструвките са всичко."

"Собствеността е доста неустановено понятие - попитайте съпругата на борсов играч на Уолстрийт, която пише поканите за парти на писалището си в стил Мария Антоанета."

"Не е необичайно някой ерген от години да ухажва две млади дами, а след това да се ожени за някоя англичанка с титла и празна банкова сметка, за която никой не е чувал..."

"Мъжете в операта обикалят чуждите ложи, без да се замислят. Тъкмо това прави тези вечери търпими."

"Цената на тайните варира, но дамите които са отдавна в обществото са наясно, че опазената тайна е значително по-ценна от издадената.”