Цитати на Jerry

И точно тя не ме оставя на мира; идеята, че всяка трудност в живота е чук,
който да ни даде закалка. Понякога ми се струва, че две насрещни сили воюват за власт над
нашата воля. Тялото се стреми към покой и разтуха. Не ме ранявай, вика то с цяло гърло и
ако вземе, че го пореже ножът, бори се да оздрави всяка рана. Понеже ранено, тялото
изтлява. Духът обаче иска да го раняват. Режи ме, вика, и дири все нови рани, понеже в покой
и разтуха духът повяхва. Точно тук, струва ми се, седи раздвоението на онзи, който стиска в
ръката си ножа – да се пореже ли, или не?

На дъното на душата ми се спотайва черна яма, в която мога да падам до безкрайност.

- В днешно време обаче най-много ни липсва добротата. В името на прогреса унищожихме душите си и нищо няма значение.

- Не знам каква мъка носиш в себе си. Не знам и как си се сдобил с нея,но,Хари,миналото си е минало. Ти си жив днес и само това има значение.
Трябва да помниш, защото миналото си ти самият,но тъкмо защото си ти самият,никога не бива да се разкайваш за него. Да се разкайваш за миналото, означава да се разкайваш за душата си.

- Трябва да си зададеш въпроса:дали доброто, което правиш на някой друг,като му помагаш да превъзмогне проблема си-какъвто и да е той,да кажем,че страда от подагра,дали помощта,която оказваш на другия,за да се излекува от подагра,е по-важна от вредата, изтощението и познатото отвращение,които си причиняваш в ролята си на помощник? Съзнавам,че не звучи благородно,Хари,но не е благородно и да се съсипваш заради останалите, защото после ще се нуждаеш от възстановяване и в опит да ти помогнат, останалите,на свой ред,ще се съсипят;това ще продължава до безкрайност и,честно казано,накрая всички ще се окажат в по-ужасна каша, отколкото са били първоначално.

- Доктор Август, не съществува по-голяма изолация за човека от самотата сред тълпата.Човек може да кима, да се усмихва и да казва правилните неща, но въпреки тази преструвка душата му се отдалечава все повече от човешката близост.

Carpe diem (Улови мига)

Всикчи ние сме късчета от това, което си спомняме. Съхраняваме в себе си надеждите и страховете на онези, които ни обичат. Има ли обич и спомени, не може да има истинска загуба.

- Трябва да творя, иначе всичко е било напразно. Трябва да творя, иначе ще се поддам на отчаянието и няма да изляза от леглото. Трябва да творя, защото не знам как да се справя с това. Тя сложи ръка на гърдите си и очите ми пламнаха още повече. - Трудно е - рече Тъкачката, без да извръща полед от лицето ми, - и боли, но спра ли, оставя ли стана и совалката... - Най-накрая откъсна очи от мен и гги впри в гоблена. - Тогава в Празнотата няма да белсти Надежда.

Той чукна яашата си в моята.
- За звездите, които ни служат, и за мечтите, които се сбъдват.

Четенето запълваше времето ми, предлагаше ми спокойна, надежна компания в лицето на персонажите, които, макар и нереални, някак притъпяваха чувството ми на самота.

Някои ме търсят цял живот и пак не ме намират,
други аз целувам, а те на прах ме стриват
Понякога докосвам тези с красота и мъдрост,
но винаги ценя онези с много дързост
Ръката ми е нежна, ако съм приета,
а отхвърлена, мога да убия човека
Всеки мой удар по сила е славен,
но когато убивам, убивам аз бавно...

- Нуждаем се от надежда, както се нуждаем от хляб и месо - прекъсна ме той с рядко ясен поглед. - Имаме нужда от надежда иначе няма да оцелеем. Затова нека запазим тази надежда, Фейра.Дай и възможност да си представи по-добър живот. По-добър свят.

- Нуждаем се от надежда, както се нуждаем от хляб и месо - прекъсна ме той с ря

Защо трябваше толкова добре и дълбоко да познаваме красотата и правилността на добрите намерения и да ги чувстваме в сърцата си,щом като целият живот мирише на простащина и навред бе насочен към това да остави грозното и подлото да побеждава?

Когато бях на единадесет години, веднъж се връщах от училище вкъщи,в един от дните, когато съдбата дебне в ъглите, когато лесно се случва нещо. В такива дни, изглежда, всяка обърканост и смиреност на собствената ни душа се отразява в света, който ни заобикаля,и го изопачава. Неудоволствие и страх притискат сърцето ни,търсим и намираме неизбежните причини извън нас,виждаме света устроен зле и навсякъде се натъкваме на съпротива.

Понякога действаме,влизаме и излизаме,правим това или онова,и всичко е леко,необременено и сякаш не задължително, всичко вероятно би могло да бъде различно. А понякога,в други часове,нищо не може да бъде променено, всичко е задължително и трудно, всяко поемане на дъх е определено от чужда сила и съдбовно.
Делата на нашия живот, които наричаме добри и за които не ни тежи да разказваме, почти всички са от първия,"лекия" вид и също лесно ги забравяме. Други дела,за които би е трудно да говорим,не забравяме никога,те са така да се каже повече наши, отколкото първите,и сенките им дълго лежат върху всички дни на живота ни.

Цветята всичкчки ще увехнат,
щом спусне се мъглата,
и всички хора ще умрат
и в гроб ще ги положат.
Като цветя са хората,
отново ще се върнат,
щом дойде пролетта.
И няма никога да бъдат болни,
и всичко ще им е простено.

"Естествените полети на човешкото съзнание не са от наслада до наслада, а от надежда до надежда."

-Бяхме женени седемдесет и една години.
-Каква беше тайната ви?
-Или се научи да им се надсмива,или ги смачкай с чук при първа възможност.