Цитати на Nikolaus

"Но Цитерея из ясно небе им знамение прати -
изневиделица тръпна ефирът и с трясък отгоре
мълния блясна, и сякаш вселената цяла се срина,
и през простора ревът на тиренска тръба се разнесе.
Гледат: отново, отново огромният грохот отеква,
в сърцевината на облак сред ведри небесни простори
в пурпурен блясък доспехи един в друг се удрят и дрънкат.
Бяха потресени всички сърца, но троянският херос
сети звъна и обета на своята майка безсмъртна."

"Но срещу нас гръмовержецът Зевс изпроводи Борея
заедно с буря от вихри и с облаци черни забули
всичко - море и земя. И нощта от небето се свлече."

"... той [Зевс] си поклати главата и в себе си тъй заговори:
"... Няма в света по-злочест от човека сред всичките твари,
дето живеят и лазят навред по земята просторна! (...)"

"Да казваш "Да" на необходимостта, да превръщаш неизбежното в своя свободна воля — този е може би единственият път за човека към избавлението."

"Човекът не може да постигне нищо без силата, съчетана с мъдростта. Ако липсва силата, мъдростта остава бездейна и безплодна, ако липсва мъдростта, силата се превръща в разрушителна и груба."

"— Третият ми съвет към тебе, Стефане, е винаги да казваш истината, пък каквото ще да става! Никога не допускай да лъжеш. Този, който лъже, е роб. Свободният човек винаги казва истината, Стефане.
Филип замълча. Погали косите на сина си и след малко добави:
— Нямам какво друго да ти кажа. [...] А сега върви да облечеш новата си униформа и тичай в двореца. Имаш моята благословия и никога не забравяй съветите, които ти дадох.
Стефан целуна ръка на баща си, взе скъпоценния вързоп и отиде да се преоблече.
[...] Майка му го прегърна, изпрати го до външната врата и го целуна.
— Благославям те, Стефане — каза тя със заглъхващ от вълнение глас. — Аз не знам толкова много неща като баща ти, синко, и мога да ти заръчам само едно: обичай. Обичай хората!"

"Възлегнат на кърмилото, един
с въздъх към Шелли се така обърна:
- Да, да не бяхме слаби! А защо
с това съзнанье още ний се рвем
да бъдем силни? Де е тази сила,
що би могла и нази да окрили?
"Тя в нас е! Бягай в себе си - живей
в сърцето, като жрец в свещений храм,
и твоят дух ще бъде окрилен!"

- Утопия това е само, Шелли.

"Утопия! И тъй да е - в живота
утопиите само дават цел
и человека во човека раждат."

- из "Сърце на сърцата"

"За да бъде обществото свободно, политиците трябва да са организирани и разбира се, несвободни, партийно дисциплинирани и преди всичко верни на своята партийна кауза, за да създават и спазват законите. Свободата на гражданите в демократичното общество се разполага единствено в пространството между силовите линии на законите, а те са очертани от партийните каузи. Ако каузите и борещите се за тях политици ги няма, няма я и свободата."

"На ключовите места в Координационния съвет на СДС, в организацията на коалицията стояха поставени от Държавна сигурност нейни сътрудници. Прави са тези, които твърдят, че БКП бе избрала [този първи] СДС за свой политически опонент."

"Политиката у нас все още прави пари, а те отново правят политика, както е вярно, че парите правят политика, а тя им връща повече пари."

"С куршум можеш да убиеш човека, но не идеала. Да унищожиш идеала има само едно средство: да му дадеш да се осъществи."

"- Спомняш ли си как ми се присмиваше, докато се борехме на терасата? Ти ми подхвърли, че аз също намирам удоволствие в начина, по който сееш мъка и болка. Прав беше тогава, защото всеки човек носи в себе си една тъмна и една светла половина. Човекът е същество разделено [...]. Често неговият интелект воюва с емоциите, волята с желанията... идеалите му са в противоречие със заобикалящото го и ако ги следва, той познава болката от загубата, а ако не ги последва - мъката от измяната на мечтата. Каквото и да стори, за него всичко е откритие и загуба, поява и отпътуване. Той винаги оплаква онова, което си е отишло безвъзвратно, и се страхува от онова, що иде. Разсъдъкът се противопоставя на традицията. На ограниченията, наложени от други хора, се противопоставят емоциите. И от триенето между тези неща винаги възниква онова, над което ти се надсмиваше и наричаше проклятието на човешкия род - вината!"

"-[...] Всичко около нас е срамна и жестока безсмислица, която оскърбява човешкия разум. Кой поддържа тази безсмислица, кой успокоява съвестта на палачите, кой дава морална сила на диктаторите, на претендента, на аристократите, на всички, които сега искат да съборят републиката, да върнат колелото назад?... Вие знаете кой!... Само духовенството, само религиозните ордени, само безумци като Ередиа!... Признайте истината, отец Херонимо Оливарес! Бъдете веднъж честен! Кажете дали съм права! Кажете "да"!
[...] И чудото, което Фани желаеше само от мъст, но не очакваше, стана. Той проговори. Той каза "да"."

"С майката е лесно. Можеш всякак да я излъжеш — тя всичко ще повярва, всичко ще понесе. Пък и за нея ще бъде по-добре така — да не знае… Ще си поплаче после, като узнае, и ще се примири."

"[...] Знаеш ли, ще издадат едикт против християните, ще започне преследване и ще загинат хиляди хора.
- За какво ще ги наказват, господарю? Те са добри и кротки хора.
- Тъкмо затова."

Thy womb shall wax
with the World's chosen,
serpent-slayer,
seed of Ódin.
Till ages end
all shall name him
chief of chieftains,
changeless glory.

В твоята утроба
ще узрее Избраният,
победител на змея,
потомък на Один.
Дорде свят светува,
ще го сочат навред:
вожд сред вождовете
с вековечна слава.

"— Миша, истинска утеха е, че няма Бог. Че не си заробена някъде там, в Небесата, че няма да си принудена да му целуваш задника за вечни времена. Това, което имаш, е по-добро от Рая — благословената забрава. Липсваш ми."

„Ти, Велико светило! Какво би било твоето щастие да нямаше ония на които светиш!“

"— Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един към друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога."

"— Щом е тъй — продължи Повелителят на мухите, — по-добре бягай да си играеш с другите. Те мислят, че откачаш. Не искаш Ралф да те помисли за откачен, нали? И Прасчо, и Джек?

[...] — Няма никой, който да ти помогне. Тук съм само аз. Аз съм звярът.

[...] — Нима не знаеше? Че съм част от теб? Насам, насам, насам! Не съм ли аз, който пречи? Който прави нещата да тръгват накриво?

[...] — Много я проточихме тази история. Мое бедно, заблудено дете, мислиш ли, че разбираш повече от мен?

Настъпи мълчание.

— Предупреждавам те. Започваш да ме ядосваш. Не виждаш ли? Излишен си. Ясно ли е? Ние ще се забавляваме на този остров! Ясно ли е? Ние ще се забавляваме на този остров! Така че не се опитвай да хитруваш, мое бедно, заблудено момче, защото иначе…

Саймън откри, че гледа в една голяма уста. В нея имаше мрак, мрак, който се разпростираше.

— …защото иначе — продължи Повелителят на мухите — с теб е свършено. Ясно ли е? Джек и Роджър, Морис, Робърт и Бил, Прасчо и Ралф. Ще те премахнем. Ясно?

Саймън беше вътре, в устата.

Той се строполи и загуби съзнание."