Цитати на La Charmante

"Когато дойде денят на сбъднатите ти мечти, може би ще разбереш, че животът ти свърщва, а не започва с тях..."

"Каквато и да е причината, аз не мога да угася пламъка, който бушува в мен. Мога само да горя с него или да го оставя да ме изгори."

"Връщане назад няма за никого. Всички се движим по течението, въпросът е само един - дали си над вълната или под нея."

"...но що за битка бе тази без стръмнини и рискове? И що за живот бе онзи без битка? Нима сме склонни да усетим опиата на удовлетворението, без да сме се катерили преди това по стръмния баир?"

"Казват, че най-упорито браним илюзиите си тогава, когато започнем да съзираме нереалността им."

"Опасностите губят острите си зъби, като ги погледнеш в очите и видиш дъното им."

"Винаги така става...Онези, чиито лица знаем най-добре, най-малко познаваме."

"И за първи път усети задушаваща болка в гърдите, защото желаеше нещо твърде силно, което не можеше да има. А то сякаш се отдалечаваше толкова бързо, колкото на него му се искаше да приближава."

"Всеки може да прави жестове, с които да печели приятелството на тълпите. Но да рискуваш да пробудиш недоволство-това е по висш дар."

"Човек не се бои от това, над което се присмива"

"Винаги ни се иска любимия ни да бъде обичан от някой, който го заслужава, но никога от човек, който го заслужава повече от нас."

"Боя се...че да имаш дете, означава да си заложник на съдбата."

"Всяко едно място губи чара си щом се прочуе."

"Все още го обичах, винаги щях да го обичам. Вече съзнавах това и го възприемах, както възприемах ръста си или цвета на очите си. Това беше даденост, която очевидно никога нямаше да се промени, която ми носеше и радост и огромна болка."

"А често се оказва, че най-добрия начин да разберем кои сме е като узнаем как ни възприемат околните."

"Най-големият и проблем беше, че е жена ма двайсет и втори век, която живееше през двайсет и първи. И позволява на хората да видят това. Дали си плати? Без съмнение. Но щеше да плати много по-висока цена, ако беше подтиснала своята мощ. Щеше да е огорчена, разочарована, вечно загрижена "какво ще си помислят хората", вечно повтаряща " нека първо свърша тази и онази работа, пък после ще се посветя на мечтите си", вечно оплакваща се, че "подходящия момент така и не идва."

"Властта прави привлекатени дори и най-непривлекателните мъже"

"Боговете са милостиви, те винаги ни оставят по някоя пролука, през която да достигнем един до друг."

"...онова, което отнемеш от устата на врага, винаги е по-вкусно от най-изисканите деликатеси..."

"Прекалено съм голям, за да разчитам на преждевременната си зрялост. Това върши работа само преди да станеш на тринадесет."