Цитати на Аничка

Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.

Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше „идиот“.

Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.

Можеше да е и по-зле - каза Ринсуинд като за сбогом. - Можеше да бъда аз.

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни.

Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета

Времето е наркотик. Твърде много от него убива.

Перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото много остро.

Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака.

Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

- Мисля, че е доста увлечена по теб - каза. Коен въздъхна
- Ако бях ш двайшет години по-млад - печално пророни.
- И?
- Щях да съм на шешдешет и шедем.

Тя е вече на стъпалата. Обръща се към мен и казва:
- Слушай, момиче, ако искаш да го направиш както трябва, трябва да се научиш да нарушаваш правилата.
- Но защо да не се прибера в полунощ? Само ще го разтревожа.
- Остави го. Няма значение. За такава като теб последствия няма.
Никога досега не бях разсъждавала по този начин.

Сядам в леглото и я наблюдавам, докато рови из гардероба ми. Сигурно съставя план за действие. Ето това й е хубавото на Зоуи, винаги е готова за действие. Но по-добре да побърза, защото започвам да мисля за разни неща, като моркови например. И въздух. И патици. И дървета, отрупани с круши. Кадифе и коприна. Езера. Лед. Ледът ще ми липсва също. И канапето. И шезлонгът. И фокусите на Кал. И белите неща - мляко, сняг, лебеди.

- Плачеш ли? - пита Зоуи.
Не съм сигурна. Мисля, че да. Приличам на онези жени с избити във войната семейства, които виждам по телевизията. Приличам на диво животно, захапало собствения си крак. Образите нахлуват в главата ми и изведнъж виждам, че пръстите ми приличат на пръсти на скелет, а кожата ми е толкова изтъняла, че мога да виждам през нея. Усещам как раковите клетки в левия ми дроб се делят и размножават, изпълват бавно гърдите ми, както прахът на мъртвец пълни бавно урната. Скоро няма да мога да дишам.

- Трябва да се опиташ да повярваш в Бог.
- Мислиш ли?
- Да. Може би всички трябва да повярваме. Цялата човешка раса.
- Не съм убедена. Мисля, че Бог е мъртъв.

Нека изясним, че истинските котки ядат от купички с изписано на тях ПИСАНЧО. Те биха яли от тях, ако ще да пишеше АРСЕНИК. Те биха яли всичко. Истинските котки ядат плодови сладкиши. И пилешки дреболийки. И масло. И всичко оставено на масата.
Чуват как се отваря вратата на хладилника през две стаи в трета.

Възможно ли е да бъда едновременно породиста и Истинска котка?
Разбира се, че не. Вие сте човек.

Сякаш участвах в детско филмче за хилавата хлапачка, която винаги изяжда боя. Но вместо дългоочаквания "хепи енд" с възвишено послание за победата над злото, в края на този сценарий завършвах дните си като двайсетгодишна отшелничка без никакви приятели.

Готините ученици се надушват взаимно. Умниците също се надушват. А аз и останалите артистични натури решаваме да обединим сили за свое добро.