Цитати на nyny

Разкош голям не искам - мангизи само в джо-о-оба, а кой не ме харесва да си намери гро-о-оба.

За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти, как да го накараш да си помисли, че ще го получи.

Какво друго е обществото ни, ако не една лудница.
Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето обществото!

Щом изгубиш смеха значи си изгубил опорната си точка. Оставили се някой мъж да го мачка жена, дотам че да не се смее, той трябва да знае, че е изгубил едно от най-силните си оръжия. И ще започне да мисли, че тя е по-силна от него.

Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.

Какви ли не кучки съм виждал, ама тая води хорото.

Сега той приличаше на някакъв стар часовник, който вече не показва времето, но и не спира с изкривени стрелки, с изтрит циферблат и ръждясала камбанка. Стар безполезен часовник, който просто продължава да си трака и да бие без да обозначава нищо.

Цялата история ще ви се стори твърде ужасна, за да е действителна, твърде страшна, за да е истина.

Първата на изток тръгна, втората на запад свърна, третата не знам защо, кукувичето гнездо си избра едничка тя и над него прелетя.

На Вик Лъвъл който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им.

Той мислеше за Елена, която изпълваше сърцето му с отвращение и печал…

Те бяха само две човешки души, между които бе прескочила искрата на съчувствието — единствената светлина, облекчаваща и тайнствена, която мъждее понякога в мрака на отчаянието и болката.

Грешката може да се прости, когато човек не е предател или страхливец.

Продължаваше да я обича, дори повече отпреди, по силата на скрития процес в съзнанието, който ни кара да желаем по-страстно загубените от нас.

Тя все още не бе дошла на себе си и не разбра думите му, които бяха жалки и трагични — думи, които хиляди мъже са произнасяли тъй безполезно в разрухата на живота си пред невярната и гибелна красота на толкова други жени.

Не, нищо не бе тъй неугасимо, както любовта към тая жена, чието съществуване дори сега продължаваше да го изпълва с тъжен възторг.

Колко по-лесно е да убиеш една виновна жена, отколкото да я оставиш да живее! И колко повече морална сила е необходима да преглътнеш унижението на измамен мъж и да простиш, отколкото да живееш в тържеството на отмъстената гордост!

Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.

Известни неща са тъй ясни, че би трябвало да ги разберем веднага, ако твърде голямата неочакваност, с която се изпречват пред нас, не ни кара да ги отхвърлим като невъзможни.

Първите часове след всяко престъпление са часове на мрачна притъпеност. После изведнъж съзнаваме ужаса на постъпката си и ни обзема паниката от последиците й.