Цитати на ali_cat

Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния - с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.

Обещанията, които бе изрекъл преди малко бяха забравени, пометени от страхотния ураганен вятър.Въпреки това не се чувстваше виновен, че ги е научил. Такива обещания са само за чайки, които са се примирили да бъдат обикновени. Оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма нужда от подобни обещания.

Радвам се, че е момиче. И се надявам да е глупаче - това е най-хубавото нещо, което може да бъде едно момиче на този свят - красиво малко глупаче.

Щастието е поезията на жената, както тоалетите са нейния грим.

Викторин редеше нежни думи като ранен гълъб, в чийто вик на болка още звучи любов...

Защото, ако в любовта човешкото сърце понякога се спира, за да си отпочине, преди да стигне до върха,то рядко се задържа по стръмното нанадолнище на ненавистта.

Сърцето е като съкровищница. Изсипете ли я наведнъж, Вие сте разорен.

Няма принципи, има само събития; няма закони, само обстоятелства; изключителният човек се приспособява към събитията и обстоятелствата, за да ги ръководи.

Това, което моралистите наричат "бездните на човешкото сърце", са само измамните мисли, неволните подтици на личния интерес.Всички тези перипети, тема на толкова декламации, всички тези внезапни промени всъщност са сметки, които имат една-единствена цел - собственото удоволствие.

Писмото е душа, то е толкова верен отзвук на гласа, който говори, че изтънчените създания го причисляват към най-големите съкровища на любовта.

Страстта никога не прави погрешни сметки.

Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта

И все пак всеки носи в себе си трескавия, неосъществим стремеж към вечност,всеки е нещо като вселена във вселената и всеки изчезва, изгаря безследно в кладата на новите поколения.

Защото любовните думи, които са все едни и същи, добиват вкуса на устните, от които излизат.

Но той не ги виждаше; мисълта му сега се връщаше назад и пред ослепените му от силното слънце очи се носеше образът на г-жа дьо Марел, която, изправена пред огледалото, поправя къдрите на косата си, които винаги й се разваляха в леглото...

Всеки гради своя рай в ада на другите.

Но така е то, хората не знаят какво да правят с добродетелта и непочтеността и вероятно това не е най-малката загадка в живота:
щедро дарените от природата качества, които на думи всички хвалят, служат единствено, за да увеличат по-късно нещастията.

Животът обуздава стремежите ни и рано или късно изисква болезнена и скъпа цена за тях и единствено отритнатите или отказалите се от всичко могат да се надяват, че няма да бъдат принудени да я заплатят.

Жените искат да бъдат заблуждавани, а подаръкът създава илюзията за чувство, даже когато няма такова.

Любовта изисква цялостност, тя не е просто задоволяване на сетивата.