Цитати на Спасова

"Можем ли да избягаме от болката? Да, но няма да научим нищо. Можем ли да опознаем нещата, без да ги преживеем? Да, но така те никога няма да станат част от нас."

"Открих защо един мъж плаща, за да има една жена: иска да бъде щастлив. Не е възможно да плаща по хиляда франка само за да изпита оргазъм. Това, което иска, е да бъде щастлив. И аз искам, всички искат, но никой не го постига. Какво ще изгубя, ако за известно време се превърна в… трудно ми е да изрека и да напиша думата… хайде… какво мога да изгубя, ако реша да бъда проститутка за известно време?

Честта си. Достойнството си. Себеуважението си. Като се замисля, никога не съм имала нито едно от тези три неща. Не съм се родила по собствено желание, не намерих никой, който да ме обича, винаги съм вземала погрешни решения. Повече няма да позволя на живота да решава вместо мен."

"... време да плачеш и време да се смееш;
време да тъгуваш и време да играеш;
време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш и време да губиш;
време да къташ и време да пилееш;
време да раздираш и време да съшиваш;
време да мълчиш и време да говориш;
време да обичаш и да мразиш;

Звучеше като раздяла. Но беше най-хубавата, която бих могла да имам в живота си.
Прегърнах го, той също ме прегърна, легнахме на килима до камината. Продължавах да изпитвам чувството на пълнота, сякаш винаги съм била щастлива жена.
- Как можа да влюбиш в проститутка?
Отначало и аз не разбирах как. Но сега, след като поразмислих, разбрах: знаейки, че тялото ти никога няма да е само мое, можех да се съсредоточа върху това да завладея душата ти.
- А ревността?
- Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани дълго." Можем само да ѝ кажем: "Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш."
Думи, само красиви думи. Но аз имах нужда да ги чуя, а той имаше нужда да ги каже. Не разбрах кога съм заспала. Сънувах, но не определен човек или ситуация, а някакъв парфюм, който обгръщаше всичко."

"Ако трябва да съм вярна на някого или на нещо, в такъв случай трябва да съм вярна първо на самата себе си!"

"Единайсет минути. Светът се въртеше около нещо, което трае само единайсет минути.
И заради тези единайсет минути в рамките на едно денонощие (ако приемем, че всички правят секс с жените си всеки ден, което би било лъжа и пълен абсурд) мъжете се женеха, издържаха семейство, понасяха плача на децата си, търсеха оправдания за закъсненията си, захласваха се по десетки, стотици други жени, с които биха желали да се разхождат край Женевското езеро, купуваха скъпи дрехи за себе си и още по-скъпи за жените си, плащаха на проститутки, за да компенсират онова, което им липсваше; на тях се крепеше една огромна индустрия от козметични средства, диети, гимнастика, порнография, власт — а когато се срещаха с други мъже, изобщо не говореха за жени, както е прието да се мисли. Разговаряха най-вече за работа, пари и спорт."

"Всъщност любовта наистина е в състояние да промени живота на човек само за миг. Но съществува и обратната страна на медала, онова, което те кара да поемеш по друг път, съвсем различен от планирания: нарича се отчаяние. Да, може би любовта е в състояние да преобрази някого; отчаянието обаче преобразява човека по-бързо."

"Който е влюбен, прави любов през цялото време, дори и когато това в действителност не се случва. Когато телата се срещнат, това е само капката, която кара чашата да прелее. Могат да останат заедно часове, цели дни. Могат да започнат да танцуват днес, а да свършат утре или дори, ако удоволствието е много голямо, никога да не свършат. Това няма нищо общо с единайсетте минути..."

"Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки, че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми…"

" - Колко време можеш да обичаш жена, която не те обича, Сесил?
- Жена, която не ме обича? О, цял живот!
- Аз също, но колко е трудно да срещнеш такава жена..."

"Понеже всички ме наричаха Щастливият принц и аз наистина бях щастлив, ако удоволствието може да се сметне за щастие."

"Те почти не говореха за чувствата си. Изпитаните приятелства нямат нужда от пищни фрази и страстни обещания."

"Но миналото е коварна болест. Тя може да се върне с полъх на вятъра, със звуци на флейта, със стъпки на танцьорка. Сега разбирам това - твърде късно както винаги, но няма накъде другаде да вървя, освен напред!"

"Ненаситният мъжки поглед иска да отпие всеки цвят от дъгата. И преди да е погълнал до дъно една боя, се нахвърля алчно на друга. Така, без да почувства силата на самородната прелест на една-единствена багра, смесвайки безобразно боите, ще получи накрая сивота, непроходима като гъста мъгла, в която ще се удави всичко. Неусетно тоя млад, жаден, искрящ поглед ще угасне и потъмнее. Гледец на изхабен и равнодушен самотник. Тогава ще проблесне в него един цвят. От цялата пъстроцветница ще оцелее само една боя, съвсем не най-ярката и ослепителната. И той ще разбере, че тъкмо тая скромна, отмината багра е била достатъчно силна, за да оцвети единствена целия му живот. Но вече ще бъде късно и непоправимо!Пада му се!"

"Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"

"Обгърна ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с невинен глас:
- Четката е над етажерката!"

"По някакъв атавистичен женски инстинкт знаех, че най-сигурният път да предизвикаш мъжкия трепет е околният: да събудиш трепет в приятеля. Прицелваш се в единия, за да рикошира куршумът в другия. При това с една безпогрешна дегизировка облъчваш приятеля му дотолкова, доколкото ти е нужно, за да бъде почти влюбен, без да ти пречи. Щом останат двмата насаме и угасят лампата, преди да заспят, да заговорят за тебе. Приятелят да не може да мисли за друго, да е замаян, да разпитва, да се възхищава, да завижда гласно.. А другият да се усмихва в тъмнината победоносно, без да допуща, че тъкмо в тия мигове е победен..."

"... Бягството не е никакъв път... Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред...
Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе.
Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина.
Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците.
Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.
Каквото и да те чака!"

"Едва ли има по-непоносимо от това вътрешната ти посока на движение да не съвпада с външната..."

"Никой мъж не може да понесе тежестта и задълженията на женско обожаване. Той се бои, че всеки миг може да се сгромоляса от високия пиедестал, на който е тронясан против волята си. Пък и чувства, че възторгът на жената е отправен към някого другиго, а не към него, истинския..."

"Познава се женен мъж веднага по първия поглед, с който те зърне. Погледа на свободния мъж е съвсем друг: проучващ, взискателен, питащ: "Ти ли си?". Блясъкът на тоя поглед винаги е помътен от капка катран: все не отговаряш на мечтата му, все не си негов тип, все с нещо не си подходяща. Той все се опитва да те промени, пречупи, нагоди според себе си.
А погледът на женения мъж е съвсем друг. Жаден-изжаднял. Забелязва преди всичко достойнствата. С точен прицел улучва най-хубавото, най-неповторимото, което имаш и го абстрахира от всичко останало. Само това вижда и му се радва с една особена тъга и завист към щастливеца, който ще те притежава.
Истински може да те види и оцени само погледът на женен мъж. Но защо ти е? От неговото възхищение ти става тъжно. При такъв поглед предварително изживяваш изневерите на собствения си бъдещ съпруг..."