Цитати на karolinakolevaa

Страшно е един - единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща.

Има нещо в тях, което ви кара да смятате, че да се нуждаеш от жена, е слабост. Не искам да кажа жена за леглото, а жена, която да ви е необходима, истински да ви е необходима.

В наше време все по-голямата част от хората бавно гният от едно всеобщо заболяване – благоразумието, и откриват, когато е твърде късно, че единствното нещо, за което никога не бива да се съжалява, са собствените им грешки.

Една жена се омъжва повторно само тогава, когато е ненавиждала първия си съпруг. А мъжът се жени повторно, когато е обожавал първата си жена. Жените обичат да проверяват късмета си, а мъжете го залагат на карта.

Мъжът може да е щастлив с всяка жена стига да не я обича.

Чудя се кой е изказал твърдението, че човекът е разумно същество! Струва ми се, че това е най-неуместното от всички твърдения. Човекът притежава какво ли не, но в никакъв случай разум.

Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят…

Защото да влияеш на някого, означава да се вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата.

Постепенно започнах да обичам таинствеността. Само тя може да направи днешният живот загадъчен и привликателен. И най - обикновенното нещо придобива очарование, щом започнеш да го криеш.

И тя продължава да му се отдава точно по начина, който той е избрал, когато е започнал играта.

Бих предпочела да не ме обичате. Дори да ме обичате, бих искала да постъпите както обикновено постъпвате с жените.

Вече имам опит. Знам нещо. Знам, че не дрехите правят жените по-красиви или по-малко красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпоструващи накити. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят.

Вярвай ми всяко поколение ражда все по - хилаво ново поколение, с каучукови тръби вместо черва и с крака и лица от тенекия! Особен род болшевизъм, който спокойно убива всичко човешко за сметка на машината. Пари, пари, пари! Съвременния свят има всъщност само една мисъл: да убива в човека всяко човешко чувство и да накълца стария Адам и старата Ева на месо за баница. Всички са еднакви и всички правят едно и също: унищожават човешката същност. Всичко се оценява в пари. Любовта даже е станала машина за целуване. Навсякъде е същото. Дай им пари и те ще отрежат опашката на света. Дай им пари, пари, пари – и те ще ти извадят нерва и ще оставят само малки трептящи машини!

"Изглежда, че всички големи думи бяха загубили смилсъл за хората от нейната генерация: любов радост, щастие, къща, баща, майка, мъж, всички тези големи, силни думи бяха днес полумъртви и умираха всекидневно. Семейното огнище беше място, където само се живееше; любовта беше нещо, което не мамеше вече; радост беше дума, която се лепваше върху всеки хубав чарлстон; щастие - лицемерна дума, която се употребяваше, за да се хвърли прах в очите на другите; баща - човек, който се отдаваше на собствените си удоволствия; мъж беше този, с когото се живееше и на когото трябваше да се поддържа хубавото настроение. Всичко е изтъркано! Като че ли материята, от която беше направен човекът, беше евтина и бързо се разнищваше."