Това име (псевдоним) на автора е на български.
Автора и на други езици:
Франсоа Вийон (на френски: François Villon) е френски поет. Вийон остава почти непознат по своето време и е преоткрит през 16 век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г . в Париж, произхождал от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон, от когото получава и фамилното си име, завършва Сорбоната и добива званието „магистър на изкуствата“. Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство. Току-що завършил университета, убива човек при разпра за жена. Съдът го оправдава, защото доказал, че извършил убийство в момент на самозащита. Но след около година извършва друго нарушение на обществения ред. За да избегне ареста, бяга от Париж и в продължение на шест години скита из Франция. През 1463 г. извършва ново убийство, заради което е осъден на обесване. В очакване на присъдата той написва знаменитата си „Балада за обесените“. Смъртната присъда била отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват измислиците и легендите. Поетичното наследство на Вийон е малко. Състои се от две поеми: „Малко завещание“ и „Голямо завещание“ и няколко балади.
Коментари (0)