Стихотворения

От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Пословична балада
***
Тъй както храним страхове,
че песента ни е изпята,
а хубавите плодове
ги е изяла все свинята,
изстиват ни така местата
(малцината са болшинство!)
и ние си пасем тревата,
дори да чукнем на дърво.

Във мир да бъдем. Стига суета.
Искра във младост - огън в старостта.
Йерархия? Апостолски на стреме.
Очаква път човекът да поеме.
Не бива да допуснем глупостта
да тръгне към небесните врата
на ближния си ризата да вземе.

Бедняшка бе му участта
под тегнещия небосклон:
пронизн от любов в гръдта,
умря един ездач без кон;
но с порив като скършен клон,
отрупан целия със цвят,
той бе достоен за поклон,
разделяйки се с този свят.

CLXXVI
Сложете ме във храма наш
"Сент Авоа", като почина -
там на таванския етаж
да си вися като картина,
рисуван с въглен, че мнозина
ме знаят черен по природа...
Уви, без паментник ще мина,
защото ще издъня пода.

CLXXVII
А пък на гроба ми мизерен
най-скромен надпис поставете.
Писец да няма, въглен черен
ще ви попадне във ръцете.
С големи букви там пишете,
но без излишна суматоха!
Поне с това ме запомнете,
че бях един добър пройдоха.

Епитафия
CLXXVIII
Почива тука мъченик,
сразен от бога купидон:
един нещастен ученик
на име Франсоа Вийон.
За туй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делеше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове...

Отказах аз на не един
(В което нищо умно няма!)
заради онзи кучи син,
с когото исках да сме двама.
Обичах го с любов голяма -
дано го огън изгори
за туй, че гледаше с измама
да пипне моите пари.