Любовният сезон на търтеите

— Как е самочувствието?
— Не твърде. Усещам ледена буца в стомаха. Никога не съм на висота в компанията на лели, а според Джийвс в Девърил Хол лелите се движели на тумби. Твърди, че са цели пет.
— Точно така.
— Множко, бих казал.
— С пет повече от крайно необходимото.

А ето че беше унил и скапан. Личеше му от километри. Около него витаеше атмосферата на човек, който, ако изобщо каже: „Привет, момичета“, ще го направи като герой от руска пиеса, съобщаващ, че дедушка току-що се е обесил в плевника.

При думите „пет лели“ коленете ми се подкосиха, защото само при мисълта за подобна глутница, пък били те и чужди, усетих как ми побеляват косите. Припомних си обаче, че в този живот са важни не лелите, а смелостта, с която човек се възправя срещу тях, и се взех в ръце.

— Значи той е от тия Хадоковци?
— Да, сър. Покойният баща на господин Езмънд Хадок се е бракосъчетал с покойната госпожица флора Девърил.
— Преди да станат покойници, надявам се.