Наталия

Преди да си тръгна, му казах:
- Маестро, преди да си отида, бих искал да ми направите една огромна услуга.
- Стига да мога...
- Бих искал... да знам как... се казва тя.
- Маята ученичка? Още ли не знаете?
- Не. Никога не успях да узная. Как се казва тя?
- Наталия.
Излязох навън. Над Мадрид се спускаше нощта. Вече бях по-спокоен, но вървях като истински старец. Куцуках напред без път, без посока, без бъдеще и без настояще. Оставаше ми само смъртта, която някой ден сигурно щеше да ме потърси.

Животът е една голяма кочина. Защо нещата трябва да бъдат толкова сложни, след като могат да бъдат и прости.

Колкото по-бързо се освободиш от срама , че желаеш да спиш с жените , толкова по-бързо започваш да се отнасяш с тях нормално.Преди това човек се стреми да бъде два пъти по-симпатичен , внимателен и любезен , отколкото всъщност е.После се проявява истинската личност.Правенето на любов е инстанция.И колкото по-бързо я преодолееш , толкова по-бързо се установява истинската връзка.

Откакто я познавам, живея в един друг свят. Той естествено е пълен с илюзии, но е пълен. Колко странно: Животът ми е толкова по-пълен, колкото съм по-сам. Преди бях празен и не усещах самотата. Правех си компания сам на себе си. Сега съм още по-сам, защото не мога да си правя компания. Живея само, за да правя компания на спомена ми за Наталия.

Имам само един въпрос, на който не мога да си отговоря: Зная, че любовта ми е реална, но реална ли е самата Наталия?

Знаеш ли какво чувствам? Искаш ли да ти кажа? Имам едно усещане, което ме задушава. Обичам тази жена до степен, от която няма връщане назад. Мисля, че ще я обичам винаги, въпреки че живота едва ли ще ми го позволи. В действителност той отдавна ми е забранил да я обичам. Имам усещането, че не съм влюбен в нея и че не искам да я притежавам...

Какво е да си влюбен? Това е едно просто егоистично желание да притежаваш. Освен това да си влюбен не означава, че изискваш взаимност от другия. И въпреки всичко глаголът "влюбвам се" е възвратен. Няма нищо по-парадоксално от това да се влюбиш и любовта ти да бъде възвърната.

Знаеш ли, старче? Думите са нещо много повече от букви, натоварени с някакъв смисъл. Те притежават магия, която може да бъде или положителна, или отрицателна.

Наталия. Ех, Наталия! Тъжен съм, защото съм влюбен. Кой е казал, че да си влюбен не е тъжно? Защото аз съм толкова, ама толкова влюбен...

Кой е казал, че любовта е красива? Любовта е тъга, неспокойствие, нетърпение и терзание. Ако се вгледаме в съотношението между времето, прекарано в наслада и това прекарано в терзание, ще разберем, че любовта е много по-непрепоръчителна от алкохола, тютюна и автомобилите. Проблемът обаче се състои в това, че понякога любовта наистина идва и тогава всички логически ръзсъждения угасват пред нейното неизбежно присъствие.