Профил на tanchushka

Последни събития на tanchushka абонирай се

• на 06.12.2010 в 11:06, tanchushka коментира Монолози за вагинатаот tanchushka: би-брутална е просто! от Ева Енслър
• на 06.12.2010 в 11:06, tanchushka в момента чете Монолози за вагината от Ева Енслър
• на 06.12.2010 в 11:03, tanchushka добавя Монолози за вагината от Ева Енслър
• на 06.12.2010 в 11:00, tanchushka редактира Ева Енслърот tanchushka:
• на 29.11.2010 в 17:16, tanchushka коментира Автобусният шофьор, който искаше да бъде богот tanchushka: да, наистина са доста странни, а единият от разказите е виновен за филма "самоубийци - любовна история", който е доста добър.. барухи, вече я имам тази книжка:)едно лъвче ми я подари:) от Етгар Керет
• на 29.11.2010 в 17:14, tanchushka в момента чете Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог от Етгар Керет
• на 18.11.2010 в 14:04, tanchushka добавя цитат от Мост през вечносттаот tanchushka: Когато човек живее за момента, свободното падане може да му достави удоволствие. Но започне ли да се тревожи за следващия миг, удоволствието изчезва. от Ричард Бах
• на 18.11.2010 в 14:02, tanchushka добавя цитат от Мост през вечносттаот tanchushka: Никога нямаше да бъдем сродни души. Ние бяхме две лодки, срещнали се посред океана, всяка от които бе сменила за известно време курса си, за да поплуваме заедно в една посока сред пустото море. Бяхме различни лодки, които плуваха към различни пристанища и знаехме това. от Ричард Бах
• на 16.11.2010 в 17:32, tanchushka добавя цитат от Мост през вечносттаот tanchushka: Най-странното в неразрешимите загадки е, че отговорите им са до един прости. от Ричард Бах
• на 16.11.2010 в 17:15, tanchushka в момента чете Мост през вечността от Ричард Бах
• на 12.11.2010 в 16:02, tanchushka коментира Червеното пониот tanchushka: губиш нещо и получаваш нещо,отново и отново, така е то в живота... от Джон Стайнбек
• на 12.11.2010 в 16:01, tanchushka е прочел Червеното пони от Джон Стайнбек
• на 12.11.2010 в 12:01, tanchushka добавя цитат от Червеното пониот tanchushka: Джоди често пътешествуваше до окрайнината на храсталаците зад къщата. От една ръждясала желязна тръба изтичаше тънка струйка изворна вода в старо зеленясало корито. Там, където водата преливаше и се попиваше от почвата, имаше ивица вечно зелена трева. Дори когато през лятото хълмовете изсъхваха и ставаха кафяви, малката ивица оставаше зелена. Водата тихичко бълбукаше в коритото през цялата година. Това място бе започнало да привлича неотразимо Джоди. Когато биваше наказан, хладната зелена трева и бълбукането на водата го успокояваха. Когато бе извършил нещо лошо, стипчивият вкус на лошотия го напускаше в покрайнината на храсталаците. Когато седеше в тревата и слушаше бълбукането на поточето, в съзнанието му се разрушаваха пречките издигнати от напрегнатия ден. от Джон Стайнбек
• на 12.11.2010 в 11:59, tanchushka в момента чете Червеното пони от Джон Стайнбек
• на 12.11.2010 в 11:16, tanchushka в момента чете Момо от Михаел Енде
• на 12.11.2010 в 11:14, tanchushka добавя Момо от Михаел Енде
• на 12.11.2010 в 9:23, tanchushka е прочел Искрица живот от Ерих Мария Ремарк
• на 12.11.2010 в 9:23, tanchushka е прочел Искрица живот от Ерих Мария Ремарк
• на 05.11.2010 в 14:43, tanchushka добавя цитат от Чужденецътот tanchushka: Вечерта Мари дойде да ме търси и ме попита дали искам да се оженя за нея. Рекох й, че ми е все едно и че бихме могли да сторим това, ако го желае. Тогава поиска да знае дали я обичам. Повторих й, както и преди, че това не значи нищо, но че без съмнение не я обичам. „Защо тогава ще се ожениш за мен?“ — каза тя. Обясних й, че това няма никакво значение, но че можем да се оженим, ако желае. Впрочем въпросите задаваше тя, а пък аз се задоволявах да казвам „да“. Тогава тя изтъкна, че женитбата е сериозно нещо. Отвърнах: „Не.“ Замълча за миг и ме погледна. После заговори. Искаше просто да знае дали бих приел същото предложение от друга жена, с която бих бил свързан по същия начин. Потвърдих: „Естествено.“ Тогава тя се зачуди дали ме обича, но аз нищо не можех да зная по тази точка. След като помълча пак, промълви, че съм странен, че без съмнение сега ме обича заради това, но че навярно един ден поради същите причини ще се отврати от мен. Тъй като не се обаждах, защото нямаше какво да добавя, тя се усмихна, хвана ме за ръка и заяви, че иска да се омъжи за мен. Отговорих й, че щом поиска, ще го направим. от Албер Камю
• на 05.11.2010 в 14:04, tanchushka добавя цитат от Братя Карамазовиот tanchushka: О, разбира се, в манастира той напълно вярваше в чудесата, но според мене чудесата никога няма да смутят реалиста. Не са чудесата, които склоняват реалиста към вяра. Истинският реалист, ако е невярващ, винаги ще намери у себе си сила и способност да не повярва и в чудото, а пък ако чудото се яви пред него като необорим факт, той по-скоро няма да повярва на себе си, отколкото да допусне факта. Ако пък дори го допусне, ще го допусне като факт естествен, който обаче му е бил досега неизвестен. В реалиста вярата не се ражда от чудото, а чудото — от вярата. от Фьодор Достоевски