Цветя за Алджърнън

Вече разбирам, че Норма беше цветето в градината ни, а аз се бях превърнал в плевел, комуто позволяваха да расте само там, където щеше да остане незабелязан - по ъглите и тъмните места.

Да имаш дете като него е кръст. Носиш го и го обичаш.

... понякога езикът е бариера, а не мост между хората.

"За всички ни е ясно, че в края на лабиринта стои смъртта (а това е нещо, което не винаги съм осъзнавал - до не толкова отдавна с незрелия си ум мислех, че смъртта е нещо, което може да се случи единствено на другите), но сега виждам, че пътеката, която избрах през лабиринта ме направи такъв, какъвто съм. Аз не съм просто някакво същество, а определен начин на съществуване - един от многото начини - и познанието за пътищата, които съм извървял, както и онези, които ми предстоят, би ми помогнало да разбера това, което става с мен."

"Странно е, че хора с реалистични възприятия и чувствителност, които не биха злоупотребили с човек, роден без крака, ръце, или зрение, без да се замислят оскърбяват някого с ниска интелигентност по рождение."

"Странно нещо е познанието. Колкото по-далеч отивам, толкова повече се убеждавам, че никога не съм разбирал дори и съществуващия около мен свят. До не толкова отдавна наивно вярвах, че мога да науча всичко, да усвоя цялото знание на света. Сега се надявам да бъда в състояние да се докосна само до усещането за наличието му, да осмисля зрънце от него.
Имам ли време?"

"Те говореха за политика, изкуство и Бог. Никога досега не бях чувал някой да казва, че може и да няма Бог. Това ме изплаши, защото за пръв път се замислих какво означава Бог."