Гробище за домашни любимци

"Защото мъжът и жената са подобни на цветята в полето,които днес цъфтят,а на другия ден вече са повяхнали;човешкия живот прилича на годишен сезон:идва и отменава."

"Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства."

"Луис често се заслушваше в бърборенето на сина си, не защото го намираше очарователно, а защото му се струваше, че невръстните деца приличат на емигранти, които учат чужд език по някаква объркана, но все пак забавна система. Знаеше, че бебетата умеят да възпроизвеждат всички звуци, на които е способен фонетичният апарат на човека... заваленото „Р“, което създава толкова трудности на начинаещите, изучаващи френски, мърморенето на австралийските аборигени, получено чрез експлазия в ларинкса, гърлените и резки съгласни в немския език. Докато учат родния си език, децата губят тази си способност и Луис за пореден път се запита дали детството не представлява период на постепенно забравяне, отколкото на придобиване на знания."

"Колкото и добре да познаваш партньора си, от време на време се натъкваш на прегради или попадаш в пропаст.(...) Например, партньорът ти изразява мнение или становище, напълно противоречащи на досегашното му поведение. Подобна "ерес" е толкова абсурдна (особено в собствените ти очи), че дори граничи с психозата. В такива случаи, ако човек иска да запази брака и собственото си душевно равновесие, трябва да си припомни, че да се гневиш, означава да се приравниш към глупците, които смятат за възможно едно човешко същество напълно да опознае друго."

"Има тайни, които никога не трябва да се разкриват. Казват, че жените по-добре умеят да пазят тайно и сигурно е вярно, но всяка жена, която поне малко познава живота, ще потвърди, че никога не е надниквала в мъжкото сърце. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста, Луис - също като земята в старото гробище на микмаките - скалите са току под пръстта. Мъжът засажда каквото може... и се грижи за него."

"За яките младежи миналото представляваше албум със стари снимки и истории за минали времена, разказвани им в прекалено затопления хол, където се чувстваха неудобно, защото не бяха стари, защото нямаха артрит и кръвта им все още кипеше. За тях миналото свършваше с ковчега, който вдигнаха и положиха в катафалката. В края на краищата, ако тялото на човека бе черупка за душата - Божието послание до света (според учението на различните религии), - то ковчегът марка "Американ Итърнъл" бе само черупка, съдържаща друга черупка и за здравеняците племенници (или братовчеди) миналото представляваше старо писмо, което трябваше да бъде изхвърлено, защото адресантът вече не съществуваше."