Мемоари на един откачен младеж

Изведнъж ми стана безразлично,че не мастурбирам.
Изведнъж ми стана безразлично,че не се друсам.
Изведнъж ми стана безразлично,че не съм Мик Джагър.
Изведнъж ми стана безразлично,че не знам наизуст либретото на Бохеми.
Изведнъж ми стана безразлично,че не си гриза ноктите.
Изведнъж ми стана безразлично,че не съм спал с Ролан Барт.
Изведнъж ми стана безразлично,че не свалям.
Изведнъж ми стана безразлично,че не публикуват снимката ми.
Изведнъж ми стана безразлично,че не ходя да се подстригвам.
Изведнъж ми стана безразлично,че не ям.
Изведнъж ми стана безразлично,че не пия
Изведнъж ми стана безразлично,че не излизам.
Изведнъж ми стана безразлично,че не пиша.
Изведнъж ми стана безразлично,че не умирам.
Изведнъж Ан.

"По какво се познава един добър ресторант: чашите за вино са по-големи от водните чаши."

Животът ми е поредица от преждевременни еякулации; никога не ми се е удавало да сподавя поривите на жизненост в себе си.

"В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея - опит за връщането на изгубеното; голямата любов е сега или никога."

"За мен няма по-мъчително нещо от описанията. Питам се за какво всъщност служат. Защо трябва да се обеснява, че в Ним небето е синьо, че мастиката е изстудена, че щурците пеят или че арените са пълни с окървавени бикове?"

"Седнах на пода и направих равносметка. Хубавото в края на една връзка е, че можеш да започнеш отначало. Можеш да изясниш собственото си положение. Така и не успях да изясня собственото си положение, тъй като посредата заспах."

"Когато си влюбен не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник."

"Онази вечер изобретих нов коктейл: "От началото". Една трета водка, тве трети сълзи."

"Да обичаш, значи да действаш" е казал Виктро Юго. Реших, че би било добре да последвам съвета нас стария плейбой."

"Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим" и "Надявам се да си останем приятели". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството."

"Все още се колебаеха между идеала на пълния разкош и аристократичната мечта да не притежават нищо, за да имат всичко."

"Една вечер аз и Жан-Жорж гледахме телевизия. Имаше предаване за алкохолизма. Някакъв писател говореше за пораженията, които алкохолизмът му бил нанесъл: жена му го била напуснала, талантът също.

- Колко бучки лед да ти сложа в скоча? - попита ме Жан-Жорж.

Смятам, че тази случка дава представа с каква умствена нагласа присмехулниците в гащи се канехa да посрещнат своята съдба."