Затворникът

Историята свършваше най-неочаквано. Айнщайн не успява да се срещне с бога. Но бог му праща един архангел, бесен от ярост. Той казва на Айнщайн, че ако продължава да подронва уважението на духовете към контрольорите, ще му отнеме цигулката во веки веков. И Айнщайн престава да говори за контрольорите пред духовете. Цигулката му е по-скъпа от всичко.
Разказът бе замислен като страшен удар срещу бога с намек, че той използува евтини хитреци като контрольорите, за да прикрие вината си за тежкия икономически живот долу тук при нас.
Пропъдих всички мисли от главата си.
Но ето че пак започнах да си пея за Сали в градината.
Мери Катлийн О’Луни, упражняваща космическите си прерогативи като мисис Джек Греъм, се беше обадила по телефона на Арпад Лийн, шефа на „РАМДЖАК“. Наредила му да установи какво ми е сторила полицията и да изпрати най-бойкия адвокат в Ню Йорк да ме спаси, колкото и да струва това.

Бях си избрал възрастта четирийсет и четири — почтена и все още в кръга на сексуалните възможности. Моята почуда от бащиния избор прерасна в смущение и гняв. На тази крехка възраст той беше лемуроподобен, само очи и ръце. Носеше у себе си безброй моливи и блокчета и постоянно се влачеше след мен, рисуваше каквото му попадне и настояваше да се възхищавам от рисунките му, щом ги завърши. Новите ми познати понякога ме питаха кое е това странно момче и аз трябваше да им отговарям искрено, защото на небето не се лъже: „Това е баща ми.“