Единайсет минути

Обикновено такива срещи стават, когато сме на ръба, когато искаме да умрем и да се възродим духовно. Срещите ни очакват — в повечето случаи обаче ние ги избягваме. Но ако сме много отчаяни, ако нямаме нищо повече за губене или пък сме въодушевени от живота, тогава неизвестното се проявява и нашият свят поема по друг път.

Някакъв писател бе казал, че нито времето, нито мъдростта променят човека — единствено любовта може да накара някого да се промени. Каква глупост! Написалият подобно нещо познаваше само едната страна на медала.

Понякога животът е голям скъперник - човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново. От друга страна, след като отворим някаква врата през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем.

"Знаеш ли кое е по-важно за един мъж от секса? Спортът. И знаеш ли защо? Защото мъжът открива тялото на друг мъж."

"Колко странно, когато човек живее в някой град, винаги отлага разглеждането му за по-нататък и накрая така и не го опознава."

"Един прекрасен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него. Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за пръв път да лети доволно сред облаците. Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота."

"Открих защо един мъж плаща, за да има една жена: иска да бъде щастлив. Не е възможно да плаща по хиляда франка само за да изпита оргазъм. Това, което иска, е да бъде щастлив. И аз искам, всички искат, но никой не го постига. Какво ще изгубя, ако за известно време се превърна в… трудно ми е да изрека и да напиша думата… хайде… какво мога да изгубя, ако реша да бъда проститутка за известно време?

Честта си. Достойнството си. Себеуважението си. Като се замисля, никога не съм имала нито едно от тези три неща. Не съм се родила по собствено желание, не намерих никой, който да ме обича, винаги съм вземала погрешни решения. Повече няма да позволя на живота да решава вместо мен."

"... време да плачеш и време да се смееш;
време да тъгуваш и време да играеш;
време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш и време да губиш;
време да къташ и време да пилееш;
време да раздираш и време да съшиваш;
време да мълчиш и време да говориш;
време да обичаш и да мразиш;

Звучеше като раздяла. Но беше най-хубавата, която бих могла да имам в живота си.
Прегърнах го, той също ме прегърна, легнахме на килима до камината. Продължавах да изпитвам чувството на пълнота, сякаш винаги съм била щастлива жена.
- Как можа да влюбиш в проститутка?
Отначало и аз не разбирах как. Но сега, след като поразмислих, разбрах: знаейки, че тялото ти никога няма да е само мое, можех да се съсредоточа върху това да завладея душата ти.
- А ревността?
- Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани дълго." Можем само да ѝ кажем: "Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш."
Думи, само красиви думи. Но аз имах нужда да ги чуя, а той имаше нужда да ги каже. Не разбрах кога съм заспала. Сънувах, но не определен човек или ситуация, а някакъв парфюм, който обгръщаше всичко."

"Ако трябва да съм вярна на някого или на нещо, в такъв случай трябва да съм вярна първо на самата себе си!"

"Единайсет минути. Светът се въртеше около нещо, което трае само единайсет минути.
И заради тези единайсет минути в рамките на едно денонощие (ако приемем, че всички правят секс с жените си всеки ден, което би било лъжа и пълен абсурд) мъжете се женеха, издържаха семейство, понасяха плача на децата си, търсеха оправдания за закъсненията си, захласваха се по десетки, стотици други жени, с които биха желали да се разхождат край Женевското езеро, купуваха скъпи дрехи за себе си и още по-скъпи за жените си, плащаха на проститутки, за да компенсират онова, което им липсваше; на тях се крепеше една огромна индустрия от козметични средства, диети, гимнастика, порнография, власт — а когато се срещаха с други мъже, изобщо не говореха за жени, както е прието да се мисли. Разговаряха най-вече за работа, пари и спорт."

"Всъщност любовта наистина е в състояние да промени живота на човек само за миг. Но съществува и обратната страна на медала, онова, което те кара да поемеш по друг път, съвсем различен от планирания: нарича се отчаяние. Да, може би любовта е в състояние да преобрази някого; отчаянието обаче преобразява човека по-бързо."

"Който е влюбен, прави любов през цялото време, дори и когато това в действителност не се случва. Когато телата се срещнат, това е само капката, която кара чашата да прелее. Могат да останат заедно часове, цели дни. Могат да започнат да танцуват днес, а да свършат утре или дори, ако удоволствието е много голямо, никога да не свършат. Това няма нищо общо с единайсетте минути..."

"Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки, че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми…"

"Най-важните срещи се случват първо между душите и след това между телата."

"Понякога животът е голям скъперник — човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново. От друга страна, след като отвори някоя врата — а именно такъв бе случаят на Мария с Ралф Харт, — през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем."

Опознаваме себе си само, когато се сблъскваме с границите на собствените си възможности.

Да, обичам те така, както никога няма да обичам друг мъж, и точно затова си тръгвам, защото, ако не си тръгна, мечтата ще стане действителност, желание да притежавам, да искам животът ти да бъде мой… тоест всички онези неща, които превръщат любовта в робство. По-добре мечтата да си остане мечта.

И защото съм първата и последната
Аз съм уважаваната и презираната
Аз съм проститутката и светицата
Аз съм съпругата и девицата
Аз съм майката и дъщерята
Аз съм майчините ръце
Аз съм безплодната , а децата ми са много
Аз съм щастливо задомената и неомъжената
Аз съм тази, която дава живот
И която никога не е раждала...
Аз съм облекчението на родилните болки
Аз съм съпругата и съпругът
Любовникът ми ме създаде
Аз съм майка на баща си
Аз съм сестра на мъжа си
А той – отхвърленият ми син
Уважавайте ме вечно,
Защото аз съм скандалната и великолепната


Химн на Изида, III / IV век ,
открит в Наг Хамади

"Никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого!"

"Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост, накрая разбира, че нищо не му принадлежи!"

"Когато нямах вече нищо за губене, получих всичко."

"Когато срещаме някого и се влюбваме в него, имаме чувството, че цялата вселена е на наша страна. Но ако нещо не е както трябва, отнема ни се всичко! И чаплите, и далечната музика, и вкусът на устните му. Как е възможно да изчезне толкова бързо красотата, появила се само преди минути?
Животът е много бърз; запраща хората от небесата в ада само за секунди."