Бягам

бягам е изключително четиво, за което се изисква странна настройка. събитията са изключително маловажни в този роман-емоция. всичко напомня по-скоро на тези моменти, в които се озоваваш сам/а в парка и наблюдаваш хората - историите им са по-скоро неясни, но когато фантазията ти се развихри можеш да кажеш (почти) със сигурност кой какво го тревожи. другото което наистина ти хваща окото е по-скоро кой как е облечен, как жестикулира, усмихва ли се, начина, по който се храни, цветовете, които е подбрал за тоалета си, сексуалните му предпочитания, жената/мъжът до него, разговорът (от който и без това нищичко не чуваш, но би могъл/а да си го измислиш, нали?).
както пише в сайта на издателя (колибри) Когато затворим последната страница на този изпълнен със зрителни впечатления и багри роман, осъзнаваме, че сме били увлечени от една история, в която главни герои са били думите.

за фенове на балзак.