"Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност."
Да се опитваш да се убиеш, когато вече си мъртъв, е същинско губене на време
"Любовта е предварително изгубена битка."
"Самотата се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш. В наши дни Декарт не би написал: "Мисля, следователно съществувам." Би казал: "Сам съм, следователно мисля." Никой не иска да бъде сам, защото така му остава прекалено много време за мислене. А колкото повече мислиш, толкова по-умен ставаш и следователно по-тъжен."
"Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си било много нещастен. Без чиракуване, без болка, щастието не е трайно. Любовта, която трае три години е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е падала на готово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и е по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и какво обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история."
"Погрешно е да се стремиш към неподвижен живот. Иска ти се времето да спре, любовта да бъде вечна, нищо никога да не умира, за да можем да се наслаждаваме на едно неизменно уютно детство. Градиш стени, за да се пазиш, а именно тези стени стават твой затвор."
"Щастието е нещо толкова чудовищно, че в негово име трябва да извършите поне няколко убийства."
"Отмъщението е блюдо, което не става за ядене"
"Мъжете се правят на мъжкари, а са непохватни и плахи, докато момичетата са свенливи, схванати и комплексирани от мисълта да не ги помислят за нимфоманки..."
„Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени, не си пасват в леглото. Или пък, когато са добре в леглото, след това няма какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен, че нямаме нищо, понеже не сме заедно.
Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това.
Любовта приключва в момента, когато стане невъзможно да се върнеш назад. Именно така човек си дава сметка: изтекла е много вода, престанали сте да се разбирате взаимно; скъсали сте, без дори да си дадете сметка за това.
Да обичаш някого, който те обича, си е чист нарцисизъм.
"През XX(I) век любовта е телефон, който не звъни."
Градиш стени, за да се пазиш, а именно тези стени стават
твой затвор.
За да бъде вечна любовта, достатъчно е да живееш извън времето.
Модерният свят е този, който убива любовта.
Всичко трябва да се преустрои. Всичко да се реорганизира в това общество. Днес
онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се
спасиш от работата, е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата.
Безделникът е обществен враг номер едно. Хората биват поробвани чрез парите: те
жертват свободата си, за да могат да си плащат данъците.
Ние сме на Земята, за да преживяваме на свой ред същите събития като нашите
родители, както те са повтаряли грешките на своите родители и така нататък. Това все
пак не е толкова страшно. Много по-сериозно е, когато безконечно повтаряме
собствените си глупости. А моят случай е тъкмо такъв.
Колко пъти да ти повтарям, че ме е страх от теб. Сам разбираш, че
любовта ни е прекрасна, защото е невъзможна. В момента, когато стана твоя, ти ще
престанеш да ме обичаш.
Светът може да се срути край вас, но вие виждате
единствено другите очи. Тъкмо в този миг дълбоко в себе си най-сетне разбирате.
Единственият въпрос, който има значение в любовта, е от кой момент нататък
започвате да лъжете? Все така ли сте щастливи да се приберете у дома, за да заварите
там все същия човек? Когато му казвате „обичам те“, наистина ли го мислите все още?
Няма начин да не настъпи момент, когато ще се насилите, за да го сторите. Когато
вашите „обичам те“ няма да имат предишния вкус.
Тя се качва в таксито, затварям внимателно вратата и я виждам да се усмихва зад стъклото, сетне колата потегля… В някой хубав филм щях да хукна след таксито в дъжда и на следващия светофар щяхме да се хвърлим в прегръдките си. Или пък може би тя щеше внезапно да размисли и да накара шофьора да спре, също както Одри Хепбърн/Холи Голайтли на финала на Breakfast at Tiffany’s. Ала ние не играем във филм. Ние сме в живота, където такситата отминават.
И сред навалицата ние ще се познаем и с носталгия ще си спомним за миналото, за нашите двайсет години, за първите ни надежди, за големите ни разочарования, за времето, когато мечтаехме, когато целувахме небето, преди то да ни се стовари върху главите, защото онова време, Ан, онова време си е наше и никой никога не ще може да ни го отнеме.
Така и не мога да се наситя: когато една девойка ми харесва, аз искам да се влюбя в нея; когато се влюбя, искам да я целуна; когато я целуна, искам да спя с нея; след като спя с нея, искам да заживеем заедно; когато живеем заедно, искам да се оженя за нея; когато се оженя за нея, срещам друго момиче, което ми харесва. Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да принуждават мъжете да тичат след тях до живот.
Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.
Първата година човек казва: „Ако ме напуснеш, ще се убия“.
Втората година казва: „Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине“.
Третата година казва: „Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското“.
„Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда.“
"Животът е устроен така, че само да се почувствате малко щастлив, той незабавно се заема да сложи нещата на място.
"Стигнахме и до най-важното, сиреч до секса. Повечето превзети представители на моята среда са убедени, че да правят любов означава да лежат по гръб, докато върху тях се труди някой тъпак със смокинг,пиян като дърво, който накрая да еякулира във вътрешния им мир, а след това да захърква. Сексуалното си възпитание са получили от по снобски вечери, в шикозни частни клубове, в дискотеките , в компанията на най-бездарните в леглото същества- мамините синчета. Проблемът на мамините синчета в секса е, че още от малки са свиканли да получават всичко наговтово, без да дават нищо в замяна. Дори не става въпрос за егоизъм(всички мъже са егоисти в леглото), просто никой никога не ги е открехнал за разлика между жената и поршето. (когато повредиш жената, тате не се появява за да те смъмри)..."
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,
Коментари (1)