Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

Идеологията на шофьора гласеше, че ако, да речем, забавянето, причинено от това, че е отворил вратите на някой закъснял пътник, трае трийсет секунди, и ако да не отвори означава закъснелият да пропилее петнайсет минути от живота си в чакане на следващия автобус, пак ще е по-честно към обществото да не отвори, тъй като трийсетте секунди забавяне ще са загубено време за всеки един от пътниците в автобуса. И ако в автобуса има примерно шейсет човека, които не са сторили нищо нередно и са си дошли навреме на спирката, общата загуба би се равнявала на половин час, което е два пъти по петнайсет минути. Това беше единствената причина никога да не отваря вратите неправомерно.

Тя обичаше един мъж, направен от нищо...
Тя знаеше, че неговата любов никога няма да я разочарова. Та какво би могло да я изненада, като отвори вратата? Празният апартамент? Смазващата тишина? Нищото в чаршафите на неоправеното легло?
из "Нищо"

Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът, да си идеално вакуумиран, ако си целият мокър отвътре?

Пристъп на астма
Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш. Когато не можеш да дишаш, едвам говориш. Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много. Някъде от три до шест думи. Осъзнаваш колко всъщност струва една дума. Пресяваш онези, които ти хрумнат. Избираш най-важните. Дори те ти излизат скъпо. Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука. Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика. Една дума разлика. А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка.