Гняв
от Стивън Кинг
Въведени са общо 122 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (31): Блум, Ирина, Аз Барух, tanchushka, Жиролина, eskarina, gal.eon, thracian, Юлчето, Гълъбица, Sladost, дамадЖана, nevermindme, unchita, pankoto, Zui, jordan251, petrovae, ouche, dgroicheva, nunq, eudaemonic, Вивиан, Ниниел, jupas77, Лолитка, Kopcheva, runic, irvia, GoddessDiana, chitatel1979
Смятат да я прочетат (2): Teodora, Хотелски
Потребители прочели тази книга (31): Блум, Ирина, Аз Барух, tanchushka, Жиролина, eskarina, gal.eon, thracian, Юлчето, Гълъбица, Sladost, дамадЖана, nevermindme, unchita, pankoto, Zui, jordan251, petrovae, ouche, dgroicheva, nunq, eudaemonic, Вивиан, Ниниел, jupas77, Лолитка, Kopcheva, runic, irvia, GoddessDiana, chitatel1979
Смятат да я прочетат (2): Teodora, Хотелски
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (7)
покажи всички
"Сигурно бе забравил, че вече не съм нито на четири, за да ме хвърля, нито на девет, за да треперя в палатката, докато той си разказва разни гадории с приятелите. Сигурно бе забравил, че малките деца помнят всеки удар и обидна дума, която са получавали от бащите си, и жадуват да си го върнат тъпкано."
"Понякога се чувствам като кукла. Някак нереална. Познато ли ви е? Всичко ми се струва фалшиво. Сякаш ако пъхна глава през стената, ще видя другия край на сценичната площадка, където режисьорът и операторът се готвят да заснемат следващата сцена. Сякаш тревата и небето са нарисуван декор. Сякаш са фалшиви. Илюзия..."
"Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре ..."
"Имаше дни, в които се прибирах вкъщи опънат като струна. В такива дни бързах да заровя глава във възглавницата. После избухвах в див кикот, или отчаян плач, а червата ми се раздираха от болки. Това ужасно ме плашеше. Почнеш ли да правиш такива неща, значи си си купил билет за лудницата."
После внезапно музиката зазвуча така сякаш наистина беше Бах. Вятърът ту отнасяше мелодията надалеч, ту отново я блъскаше в мен. И сега като чуя същата мелодия си спомням за този ден.
... да повръщаш миналото, когато настоящето е даже по-лошо, може да превърне повърнатото в деликатес.
Как ли се чувства самоубиецът, който лети надолу от скалата? Сигурен съм, че усещането е напълно разумно. Иначе защо ще крещят, докато падат?
много добро!