Особени сезони

Приятелите идват и си отиват от твоя живот като помощник-келнери от ресторант, забелязал ли си? Ала когато мисля за оня сън, за телата под водата, които ме дърпат неумолимо за краката, станалото ми изглежда нормално. Някои потъват, това е. Не е честно, но се случва. Някои потъват.

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"

"Чувствам се развълнуван, толкова развълнуван, че едва държа молива в разтрепераната си ръка. Мисля, че това е треската, която може да изпита само свободен човек, поел на дълъг път, чиито край не се вижда."

"Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната."

"Той си тръгна със смях, вървеше леко и гъвкаво,сякаш не беше потресен като мен и нямаше мехури на краката като мен, сякаш не беше изпохапан от комари черни мухи като мен. Сякаш не му пукаше за света и отиваше в някое готино място, а не в тристайната си къща, да не кажа барака, без вътрешна канализация, със счупени прозорци облепени с найлон, и с братя, които го причакват в предния двор. Дори да знаех какво да кажа, сигурно нямаше да му го кажа.Думите унищожават обичта, един писател може да каже сума ти неща, но мисля, че това е така. Ако кажеш *сърна*, не й желаеш зло, но тя изчезва с едно мятане на опашката. Думата уврежда. Обичта не е това, което някои задници , поети като Макуин искат да си мислиш, че е. Обичта има зъби. Те хапят и раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани от обичта. Точно обратното - там е работата. Ако раните заздравеят, думите умират с тях.Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така."

"Татко мисли, че децата трябва да научават нещата от живота колкото може по-скоро, и лошото, и доброто. Така ще са готови за него. Той казва, че животът е тигър, който хващаш за опашката, и ако не познаваш природата на звяра, той ще те погълне."

"Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш."

"Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!"