Разкази под екстази

“Не е имало нито едно момиче в живота ми, в което да не съм бил влюбен, дори за един час, една вечер, една седмица. Във всяка една имаше нещо, дали ще е начина по който се смее, начина по който танцува, начина по който говори. Дали ще е усмивката, устните, очите, косата или нещо друго, винаги е имало нещо специално. Но не се сърдете, че ви обичах за един час, една вечер или една седмица. Не винаги съм бил такъв, някога имаше момиче което обичах, обичах всичко в нея по всяко време и не беше за седмица, не беше дори за месец и година. Тя знаеше точните думи, точните жестове, знаеше кога и как да ме погледне. Беше перфектна и беше моя толкова дълго време, че бях забравил какво богатство имам до себе си, забравих докато не си отиде и не ми припомни всичко. Така че, дами, не се сърдете, не плачете, направих ви услуга, някой ден, някъде, някой ще ви обича така както аз обичам нея.”

Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш, че обичаш, при положение, че успееш да излъжеш самия себе си?

Животът трябва да тече единствено в сегашния момент. Утрешният ден няма никакво значение, стига да е по-лош от днешния.

Досущ като живота, вечерта завършва добре само ако е започнала зле.

"Когато някой умре, веднага пускат негови филми. Затова хората правят кино. За да придадат важност на живота си."

"Удоволствието си има предимстово: за разлика от щастието то съществува."

"Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят."

"И на теб ли ти е кофти като на мен, когато се намирам на летище? Не смяташ ли, че има някаква поезия в тези места, откъдето хората просто минават? Меланхолията на отпътуването? Лириката на посрещането? Висока концентрация на климатизирани емоции във въздуха?"

"Промена ли се животът, когато смениш града? Струва ли си да пътува човек в този еднакъв свят?"

"Сънувах сън, сънувах свят, изпълнен с ярки цветове и момичета с бронзови тръпчинки; мелодии от детството ми звучаха в заглъхналите ми уши; отгоре се сипеше слънце. Сънувах,че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах,че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии,а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън."

"Екстазито ви кара скъпо да платите няколкото минути химическа радост. Дава ви достъп до един по-добър свят, до едно общество, където всички си подават ръка, където никой повече не се чувства самотен; кара ви да мечтаете за нова ера, освободена от аристотеловата логика, от евклидовата геометрия, от картезианския метод и от фридмановата икономика. Оставя ви да надзърнете там и след това без предупреждение ви захлопва вратата под носа."

"Човек трябва да живее с 800км в час и веднага след това да умре с мозък,размазан като сперма на предния капак."