Ужасно силно и адски близо

Трябват ни много по-големи джобове, мислех си аз, докато лежах в леглото и отброявах седемте минути, необходими на нормалния човек за да заспи. Трябват ни огромни джобове, джобове, достатъчно големи да поберат семействата ни, приятелите ни и дори хората, които не са в списъците ни, хора, които никога не сме серещали, но въпреки това ни се иска да защитим. Трябват ни джобове за квартали и градове, джоб които да може да побере Вселената.
Осем минути и тридесет и две секунди ...
Разбирах обаче , че не е възможно да съществуват толкова огромни джобове. Накрая всеки губи всичко. Няма начин да изобретиш как да се оправи това и поради тази причина онази нощ се почувствах като костенурка понесла върху гърба си всичко останало във Вселената...

Хората са единствените животни, които се изчервяват, смеят,имат религия водят войни и се целуват по устните. Затова в известен смисъл, колкото повече се целуваш по устните, толкова повече си човек.

... не обичаш нищо повече от нещо, което ти липсва.

Не можеш да се предпазиш от тъгата, ако не се предпазиш от щастието.