Разговори с Бога

Любовта те кани винаги да прескочиш границите на невежеството. Да задаваш всякакви въпроси. Да търсиш всякакви отговори. Да изричаш всякакви думи. Да споделяш всякакви мисли. Да подкрепяш всяка система. Да живееш със своята истина. Любовта винаги те кани да живееш със своята истина. Така можеш да разбереш, че това е любов. Вие знаете всичко, което може да се знае за това Кои Сте Вие в Действителност – а това е същността на любовта. Няма нищо, което трябва да научите. Трябва само да си припомните.

Ще ви кажа следното: същността на любовта е свободата. Всеки, който каже, че ви обича и че се грижи за вас, ще зачита свободата ви. Това е толкова просто. Не се взирайте по-надалеч и по-надълбоко, за да го разберете по по-сложен път. И по-рано съм ви казвал, и пак ще ви кажа. В основата на човешкия опит и преживяване стоят само две енергии: любов и страх. Любовта дарява свобода, страхът я отнема. Любовта отваря, а страхът затваря. Любовта кани свободната изява, страхът я наказва. Прилагайки тази мярка, ще разбереш дали някой те обича или се бои от тебе. Не го слушай какво казва. Гледай го какво прави.

Така че - давай! Питай Ме каквото искаш. Всичко. Ще съумея да ти дам отговор. Цялата вселена ще използвам, за да го направя. Затова бъди нащрек. Тази книга далеч не е единственото Ми средство. Може да ми зададеш въпрос, а после да оставиш книгата.

Продължавай обаче да наблюдаваш. Слушай. Отговорът може да е в думите от следващата песен, която чуеш. В информацията от следващата статия, която прочетеш. В сюжета на следващия филм, който гледаш. В случайната реплика на първия срещнат човек. В шепота на реката или океана, във вятъра, който гали ухото ти - всички тези средства са Мои средства; всички пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако си готов да слушаш. Ще се отзова, ако Ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги Съм бил тук. По всички възможни начини. (Always/All ways)

Няма съвпадения във Вселената.

Аз чух плача на сърцето ти. Видях търсенията на душата ти. Знам колко дълбоко си пожелал истината. Ти я зовеше, когато те болеше, а също и когато се радваше. Ти Ме умоляваше безспирно. Да ти покажа Себе Си. Да ти обясня Себе Си. Да ти разкрия Себе Си.

И Аз го правя тук - толкова просто, че да не Ме разбереш погрешно. С толкова директен език, че да не се объркаш. С толкова обикновени думи, че да не се изгубиш в многословие.

Сега идваш при тази книга и отново питаш Бог за онова, което Той ти е казвал безброй пъти по безброй начини. Но Аз пак ще ти кажа - тук - в контекста на тази книга.

Този път ще се вслушаш ли? Ще чуеш ли истината?
Според теб кое те доведе до тази книга? Как стана така, че я държиш в ръцете си? Да не би да мислиш, че

Аз не знам какво правя?