Емил от Льонеберя
от Астрид Линдгрен
Въведени са общо 17 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (74): artelina, vixito, Весела, dilyana, Incantesima, Дина, Ирина, rayo, инопланетянин, Иван Стоянов, elencheto, Nola, Жиролина, Рая, eskarina, grozeva, Цветелина, Verginiya, majmunata, Даниела Начкова, Мими, thracian, gergan75, Петя, dora, Светлина, virginiawoolf, landonova, Sladost, blue_mushroom, Марина, veronica_pd, maqkz, Аничка, Elyllon, aleksofjesus, platanus, Say No, Equimanthorn, stardust, Радина, epolitova, jane, piramida, Restless Heart, zuzi, Bonbonenata, Rada Popova, mishela, Zui, Петя Анастасова, Suny, moby, morwen, Skilz, petrovae, alciona, lili_hr, Маков Цвят, Лулу, radomirsl, soul, belchev, assinka, jupas77, sofialex, Ем-, Лолитка, Галина, V. Bekam, Мира, snujolin, SDragani, Ханка
Смятат да я прочетат (1): Frosty
Потребители прочели тази книга (74): artelina, vixito, Весела, dilyana, Incantesima, Дина, Ирина, rayo, инопланетянин, Иван Стоянов, elencheto, Nola, Жиролина, Рая, eskarina, grozeva, Цветелина, Verginiya, majmunata, Даниела Начкова, Мими, thracian, gergan75, Петя, dora, Светлина, virginiawoolf, landonova, Sladost, blue_mushroom, Марина, veronica_pd, maqkz, Аничка, Elyllon, aleksofjesus, platanus, Say No, Equimanthorn, stardust, Радина, epolitova, jane, piramida, Restless Heart, zuzi, Bonbonenata, Rada Popova, mishela, Zui, Петя Анастасова, Suny, moby, morwen, Skilz, petrovae, alciona, lili_hr, Маков Цвят, Лулу, radomirsl, soul, belchev, assinka, jupas77, sofialex, Ем-, Лолитка, Галина, V. Bekam, Мира, snujolin, SDragani, Ханка
Смятат да я прочетат (1): Frosty
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (2)
Катхулт беше хубаво малко стопанство с червенобоядисана къща,която се издигаше на едно хълмче сред ябълкови дървета и люляци.А наоколо се простираха ниви,ливади,пасища,едно езеро и една голяма,голяма гора.
Всичко можеше да е тихо, мирно и спокойно в Катхулт - стига да го нямаше там Емил.
Всичко можеше да е тихо, мирно и спокойно в Катхулт - стига да го нямаше там Емил.
— Къде си, Алфред? Ела, за да го ударим на живот! Не виждаш ли, че съм дошъл?
Как да не виждаше Алфред, че Емил е дошъл! Емил с „шапкътъ“ и „пушкътъ“ и старата кобила. Но Алфред стоеше сред войниците и не смееше да излезе напред, заради онзи дебел, сърдит малък дядка, дето само крещеше и се перчеше и заповядваше.
Вместо това, дебелият, сърдит малък дядка се приближи с коня си до Емил и каза много добродушно:
— Какво има, момченце? Да не си се изгубил? Къде са мама и татко?
Такава глупост Емил отдавна не беше чувал.
— Как ще съм се изгубил? — възмути се той. — Нали съм ТУК! Ако някой се е загубил, това са мама и татко!
И всъщност Емил беше прав. Малките деца можели да се загубят на панаира в Хултсфред, бе казала майка му. А сега тя стоеше в най-голямата блъсканица заедно с таткото на Емил и с Лина, и тримата се чувствуваха съвсем загубени, защото просто не можеха да помръднат.
Естествено, те веднага видяха Емил. Как няма да го видят, когато излезе напред с „шапкътъ“ и „пушкътъ“ и старата кобила. А таткото на Емил каза:
— На Емил му се готви едно ново дървено човече.
— Прав си — отвърна майката на Емил, — но как ще го спипаме?
Как да не виждаше Алфред, че Емил е дошъл! Емил с „шапкътъ“ и „пушкътъ“ и старата кобила. Но Алфред стоеше сред войниците и не смееше да излезе напред, заради онзи дебел, сърдит малък дядка, дето само крещеше и се перчеше и заповядваше.
Вместо това, дебелият, сърдит малък дядка се приближи с коня си до Емил и каза много добродушно:
— Какво има, момченце? Да не си се изгубил? Къде са мама и татко?
Такава глупост Емил отдавна не беше чувал.
— Как ще съм се изгубил? — възмути се той. — Нали съм ТУК! Ако някой се е загубил, това са мама и татко!
И всъщност Емил беше прав. Малките деца можели да се загубят на панаира в Хултсфред, бе казала майка му. А сега тя стоеше в най-голямата блъсканица заедно с таткото на Емил и с Лина, и тримата се чувствуваха съвсем загубени, защото просто не можеха да помръднат.
Естествено, те веднага видяха Емил. Как няма да го видят, когато излезе напред с „шапкътъ“ и „пушкътъ“ и старата кобила. А таткото на Емил каза:
— На Емил му се готви едно ново дървено човече.
— Прав си — отвърна майката на Емил, — но как ще го спипаме?
От: Incantesima, на 13.07.2009 в 18:25
никога няма да я изхвърля от нощното шкафче:)когато се объркам, че животът е нещо твърде сериозно, я отварям и си припомням важни за мен неща. определено ще е една от книгите, които ще подаря на дъщеря ми!
От: Мими, на 26.10.2009 в 17:37
Страхотна книга! Беше ми любима, когато бях малка. Дано синът ми прояви същия интерес
От: gergan75, на 14.11.2009 в 23:25
Чела съм я като дете. Помня, че много се смях. Трябва пак да я прочета.
От: Мира, на 16.08.2014 в 19:06
Любима на цялото семейство!Сладка сладка книга!Като всяка добра книга,заедно със смеха, в нея има и толкова много мъдрост!Простичка и житейска,която кой знае защо, забравяме...Истинска наслада е да я четеш в притихналите зимни дни на дивана!
» Добави коментар
Коментари (4)