Цитати на Ем-

Умирането трябва да бъде приятен преход, меко кацане в покоя. Има хора, които се самоубиват, като скачат от четвъртия етаж, пият белина или се бесят! Побъркана работа! Дори смятам, че е неприлично. Нали точно затова умираш — за да избегнеш страданието?

„Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда.“

"Животът е устроен така, че само да се почувствате малко щастлив, той незабавно се заема да сложи нещата на място.

За Питър Пан мисис Дарлинг чу за първи път, когато разтребваше из главите на децата си. Всяка добра майка има обичай да тършува в главите на децата си вечер, когато заспят, да подрежда всичко за следната сутрин и да поставя пак на мястото им всички неща, които са били захвърлени през деня. Ако можеше да лежиш буден (но, разбира се, това е невъзможно), щеше да видиш как и твоята майка върши това и щеше да ти е интересно да я наблюдаваш. Също като че ли подрежда чекмеджета. Сигурно ще я видиш коленичила до леглото ти как се заглежда насмешливо в някои неща, които си напъхал в главата си, как се чуди откъде ли пък ти е попаднало това или онова, как открива разни сладки неща — и някои не толкова сладки, — как едни неща притиска до бузата си, сякаш са мили като котенца, а други бързо скрива, да се не виждат. Когато се събудиш на сутринта, виждаш, че всичките проклетии и лоши склонности, с които си си легнал, са сгънати на няколко ката и мушнати на дъното на ума ти; а отгоре, добре проветрени, са разгънати по-хубавите ти мисли, които само чакат да ги облечеш.

Всяка Жана Д'Арк има Хитлер кацнал на рамото.

Откровено казано животът ме ужасяваше, всичко, което човек трябваше да върши, за да може да яде, спи и да се облича. Така че си стоях в леглото и пиех. Когато пиеш, светът пак си е там навън, но не те държи за гърлото.

Възрастните обичат цифрите.
Когато им разправяте за някой нов приятел,
те никога не ви питат за най-същественото.
Никога не ви казват:
„Как звучи гласът му? Какви игри предпочита?
Събира ли пеперуди?“
Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има?
Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“
Едва тогава смятат, че вече го познават.
Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли,
със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“,
те не могат да си представят тая къща.
Трябва да им кажете:
„Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“
Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“