Цитати на Djou

“…всичко уж ново си остава все така добре забравено старо..”

Но любовта и тя е страшно нещо:
любов - жестока ласка, нежен яд,
от хаоса новосъздаден свят,
пух тежък, леден пламък, болно здраве,
невярваща си вяра, сън наяве.

Болка, кръв, пот и сълзи. Другите си мислят, че пияниците са ленивци, които нямат какво да правят. И през ум не им минава, че се искат много усилия от ден на ден да изпиваш все повече вино. Ние носим върху плещите си цялото бреме на света.

Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните мечти.

Има ли начин да проумеещ какво е любовта, ако първо не обикнеш?
Любовта не може да се обясни. Тя може само да се изживее.
Любовта не можа да се обясни, но именно тя обяснява всичко.

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течение. Самата ти бъди течение.

Цялата Вселена се съдържа в един-единствен човек- в теб.

Всеки път, когато се сбогувам с място като това, имам чувството, че оставям там късче от себе си. Струва ми се, че независимо какво сме решили, дали да пътешестваме като Марко Поло, или да останем от люлката до гроба на едно място, животът е низ от раждания и смърти. Миговете се раждат, после умират. За да дойдат нови изживявания, старите трябва да си отидат. Нали?

Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Навсякъде издирвам живот, който да си струва да живея, и знания, които си струва да знам.