вход, регистрирай се

Цитати на Jerry

Общо 36 цитата от 18 заглавия.

Страници:  1 2 > 

Всички правим грешки. Животът не идва с инструкции за употреба. Ако един човек те обича, той ще ти прости, но когато ги криеш, когато лъжеш за грешките си, те вече не са грешки, а решения.
из Красива грешка от Ви Кийланд
от Jerry, 17.04.22 в 21:57, Рейтинг: 0
Свободната воля,мантикор. Това е нещо,което никога не трябва да отнемаш на нито едно създание. Свободният избор,правилен или грешен в чуждите очи,е право на всяко живо същество.
Каква полза за едно създание,ако придобие цял свят,а повреди на душата си?
Елинор беше история,не епилог.
Смъртта идва сред нас с обувки,в които няма нозе,с костюм,в който няма човек. Тя идва и почуква с пръстен,на който няма камък и в който няма пръст. Идва и изкрещява без уста,без език,без гърло. Въпреки това ние чуваме стъпките и,чуваме как шумолят дрехите и.
из Копнеж от Маги Стийвотър
от Jerry, 25.04.21 в 8:24, Рейтинг: 0
- Но как ще те открия отново? - рече той. - Защото аз трябва да те видя отново, инак ще умра.
- Ще бъда тук - отвърнах му аз,- докато има риби в морето и звезди в небето, и птици в полет, и сънища в сърцата на Хората.
из Шепа врани от Джоан Харис
от Jerry, 28.03.21 в 16:09, Рейтинг: 0
"Значи това е любовта", казах си аз, докато лежахме един до друг, кафява като горски плод и блед като цветен лист. И с ръцете си, и с устата си, той ме накара да пея като славей и да се рея като орлица, да вия като вълчица и да рева като рис.
из Шепа врани от Джоан Харис
от Jerry, 28.03.21 в 16:06, Рейтинг: 0
Очите му бяха като лятото,налято в стъкленица.
из Шепа врани от Джоан Харис
от Jerry, 28.03.21 в 16:02, Рейтинг: 0
Обичаше да свири. Обожаваше музиката и това как може да лекува и да кара всичко да изглежда възможно и героично.
Надявах се да приеме болката си, да я преглътне. - Той се усмихна горестно. - Примириш ли се с болката, можеш да надживееш всичко. Някои хора дори я приемат с отворени обятия в живота си, научават се да я обичат. Някои я понасят, като я давят в тъга или си налагат да я забравят. Трети пък я превръщат в гняв.
Веднага прокарах пръсти по гръбчетата на книгите върху близкия рафт, вече бях влюбена във всяка от тях. Книгите бяха моето убежище, свят, различен от реалността. Каквото и да се беше случвало през деня, годината, можех да прочета история, в която някой преодоляваше най-мрачния момент в живота си. Не бях единствена.
из Сирената от Кийра Кас
от Jerry, 06.09.19 в 15:12, Рейтинг: 0
Едно нещо никога не се променяше у хората - винаги се опитваха да получат нещо от нищо. Затова и адът не оставаше без работа.
из Триумфът на сукубата от Ришел Мийд
от Jerry, 19.02.19 в 16:14, Рейтинг: 0
Когато се променяш,се променя и всичко около теб. Това е магия!
Когато се променяш,се променя и всичко около теб. Това е магия!
Това е той, животът,
американче. Гладът му за хляб и за сирене приспива всичко останало – срам, честолюбие,
покаяние – огладнее ли животът, те всичките заспиват.
И точно тя не ме оставя на мира; идеята, че всяка трудност в живота е чук,
който да ни даде закалка. Понякога ми се струва, че две насрещни сили воюват за власт над
нашата воля. Тялото се стреми към покой и разтуха. Не ме ранявай, вика то с цяло гърло и
ако вземе, че го пореже ножът, бори се да оздрави всяка рана. Понеже ранено, тялото
изтлява. Духът обаче иска да го раняват. Режи ме, вика, и дири все нови рани, понеже в покой
и разтуха духът повяхва. Точно тук, струва ми се, седи раздвоението на онзи, който стиска в
ръката си ножа – да се пореже ли, или не?
На дъното на душата ми се спотайва черна яма, в която мога да падам до безкрайност.
- В днешно време обаче най-много ни липсва добротата. В името на прогреса унищожихме душите си и нищо няма значение.
- Не знам каква мъка носиш в себе си. Не знам и как си се сдобил с нея,но,Хари,миналото си е минало. Ти си жив днес и само това има значение.
Трябва да помниш, защото миналото си ти самият,но тъкмо защото си ти самият,никога не бива да се разкайваш за него. Да се разкайваш за миналото, означава да се разкайваш за душата си.
- Трябва да си зададеш въпроса:дали доброто, което правиш на някой друг,като му помагаш да превъзмогне проблема си-какъвто и да е той,да кажем,че страда от подагра,дали помощта,която оказваш на другия,за да се излекува от подагра,е по-важна от вредата, изтощението и познатото отвращение,които си причиняваш в ролята си на помощник? Съзнавам,че не звучи благородно,Хари,но не е благородно и да се съсипваш заради останалите, защото после ще се нуждаеш от възстановяване и в опит да ти помогнат, останалите,на свой ред,ще се съсипят;това ще продължава до безкрайност и,честно казано,накрая всички ще се окажат в по-ужасна каша, отколкото са били първоначално.
Страници:  1 2 >