Цитати на Jerry

Единственото,в което съм сигурен е,че ми отне почти петдесет години,за да открия, че истинските герои са онези, които правят нужното, когато трябва, независимо от последиците. Но дори и героите са хора,и те биват сполетявани от нещастия.

Има два вида трансформации. Истинските се случват сякаш незабележими,в пълна тишина,и само най-близките ни са в състояние да ги доловят. И тези, природните. Те са като пудрата захар върху сладкишите. Правят ги красиви,но е достатъчен и най-лесният повей,за да развали декорацията и да я превърне в бял облак прах.

Достатъчен е един миг,за да извършим деяние,което ще ни терзае цял живот.

Ако знаехме какво ни готви вивотът, щяхме ли да бъдем по-добри?Щяхме ли да не се забъркваме в каши, да допускаме по-малко грешки, да си спестяваме някои думи, за които после бихме съжелявали?Може би. Бихме могли да действаме по възможно най-удачния начин, да вземаме най-сполучливите решения, но със сигурност щяхме да се лишим от сладкото досадно неудобство всеки път, когато животът ни поднася изненадите си.

Мозъкът на мъжете е устроен по-различно от този на жените. Първият е по-голям по размер, но вторият е с по-голяма плътност. Нащият е предразположен да се защитава от атаки, при дамите е характерно желанието да общуват. Онова, което обаче учените не успяват да разберат е именно защо, ако ние - представителите на Y - хромозомата, изглежда, чисто и просто сме обикновени създания, пончкога дори и грубовати, то те - жените, се превръщат в чародейки.

Всички правим грешки. Животът не идва с инструкции за употреба. Ако един човек те обича, той ще ти прости, но когато ги криеш, когато лъжеш за грешките си, те вече не са грешки, а решения.

Свободната воля,мантикор. Това е нещо,което никога не трябва да отнемаш на нито едно създание. Свободният избор,правилен или грешен в чуждите очи,е право на всяко живо същество.

Каква полза за едно създание,ако придобие цял свят,а повреди на душата си?

Елинор беше история,не епилог.

Смъртта идва сред нас с обувки,в които няма нозе,с костюм,в който няма човек. Тя идва и почуква с пръстен,на който няма камък и в който няма пръст. Идва и изкрещява без уста,без език,без гърло. Въпреки това ние чуваме стъпките и,чуваме как шумолят дрехите и.

- Но как ще те открия отново? - рече той. - Защото аз трябва да те видя отново, инак ще умра.
- Ще бъда тук - отвърнах му аз,- докато има риби в морето и звезди в небето, и птици в полет, и сънища в сърцата на Хората.

"Значи това е любовта", казах си аз, докато лежахме един до друг, кафява като горски плод и блед като цветен лист. И с ръцете си, и с устата си, той ме накара да пея като славей и да се рея като орлица, да вия като вълчица и да рева като рис.

Очите му бяха като лятото,налято в стъкленица.

Обичаше да свири. Обожаваше музиката и това как може да лекува и да кара всичко да изглежда възможно и героично.

Надявах се да приеме болката си, да я преглътне. - Той се усмихна горестно. - Примириш ли се с болката, можеш да надживееш всичко. Някои хора дори я приемат с отворени обятия в живота си, научават се да я обичат. Някои я понасят, като я давят в тъга или си налагат да я забравят. Трети пък я превръщат в гняв.

Веднага прокарах пръсти по гръбчетата на книгите върху близкия рафт, вече бях влюбена във всяка от тях. Книгите бяха моето убежище, свят, различен от реалността. Каквото и да се беше случвало през деня, годината, можех да прочета история, в която някой преодоляваше най-мрачния момент в живота си. Не бях единствена.

Едно нещо никога не се променяше у хората - винаги се опитваха да получат нещо от нищо. Затова и адът не оставаше без работа.

Когато се променяш,се променя и всичко около теб. Това е магия!

Когато се променяш,се променя и всичко около теб. Това е магия!

Това е той, животът,
американче. Гладът му за хляб и за сирене приспива всичко останало – срам, честолюбие,
покаяние – огладнее ли животът, те всичките заспиват.