Цитати на Ханка

Красивите съзвездия с блестящи вощеници
с печал всевечна бдяха над дивия покой.
Трептяха трепетлики. Просветваха искрици -
светулчици се любеха под листи на шибой.

Ако ние взимаме влака, за да отидем до Тараскон или Руан, не взимаме ли смъртта, за да отидем до една звезда. В това съждение едно е несъмнено вярно - докато сме живи, ние не можем да стигнем до една звезда, както и когато сме мъртви, не можем да вземем влака...
Арл, 9 юни 1888
Vincent

Слънцето в късния следобед висеше над клоните на кестените като зрял плод и сиянието му обграждаше Лейди Л. и нейната снизходителна усмивка. Въздухът миришеше на лилиуми, последните лилиуми на лятото, а може би и в нейния живот. Но не биваше да мисли, че е смъртна, бе прекалено тъжно!

Ръката ѝ бе отпусната върху топката на бастуна, без който съвсем спокойно можеше да мине, но пък той ѝ придаваше онзи вид на стара дама, който очакваха от нея и който бе толкова несъвместим с нейната природа: старостта беше поредната условност, която трябваше да съблюдава.

Боря се да не заспя, защото съм в онова състояние на полусън, при което чувствителността се притъпява и щастието е почти постижимо.

В Санлитун имаше много малко цветя и те бяха грозни.
Но все пак бяха цветя.
Парниковите цветя са хубави като манекенки, но нямат аромат. Цветята от Санлитун бяха неугледни - някои, непохватни като селянки, отправили се към града, други, нелепи като гражданки, попаднали на село. Всички те изглеждаха някак неуместни.
Ако обаче човек вдъхнеше аромата им със затворени очи и уши, му идеше да се разридае. Какво толкова имаше в тези никакви цветя с обикновен аромат, кое беше така покъртително, откъде се явяваше тази носталгия по чуждо минало, по непознати градини и имперска красота, за която нищо не бяхме чували? По какво стечение на обстоятелствата културната революция не бе забранила на цветята да ухаят на цветя?

Гледан от Монмартр нощем, Париж излъчва наистина вълшебно обаяние, той лежи вдън купа, подобен на огромен, разтрошен скъпоценен камък.