Цитати на Петя

Който има богато въображение, не му трябва житейски опит.

Шерифът Бел:
Това ми е работата. На мен ми плащат, за да бъда първият ранен. Та дори и убит, ако се налага. Затова трябва да ме е грижа.

Съпругата:
Ние с Мос /съпругът/ нямаме проблеми. Когато имаме, ги решаваме.

Рядко се ражда ум, способен да пресътвори дотогава несъществуващото в заслепяващо очевидно. Викът: "И аз можех да се сетя!" е много популярен, но и крайно подвеждащ поради факта, че никой всъщност не се е сетил по-рано.

Работата е там, че ти растеш, но не и паметта ти, и сума ти нещо изпада от нея. Така че разбирате - основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил. После пък започваш да забравяш и какво точно си забравил, а накрая забравяш и че въобще е трябвало да помниш нещо. И тогава придобиваш склонност да забравяш и ...ъъ... за какво точно говориш в момента.

Електрическият монах е електродомакински уред, каквито са например миялната машина и видеото. Миялните машини мият досадните машини вместо вас и по този начин ви спестяват грижата да ги миете сами; видеото пък гледа досадната телевизия вместо вас и по този начин ви спестява грижата да си я гледате сами. Електрическите монаси пък вярват в разни неща вместо вас и по този начин ви спестяват все по-тежката задача да вярвате във всичко, в което се очаква да вярвате.

Милица бърбореше с Нико на български и както ми се стори - флиртуваше. Защо пък не. Разбирах я. Подозирах, че сутрин тя плаче. Защото, ако не изплачеш думите - поройно, пенливо, с възторг от демиургичната им същност - няма как дори да опиташ да ги кажеш. Не че са за казване.

...понякога трябва да се задоволиш с едно тяло
защото думите са скъпи...

По-късно трябваше да говорим или да се любим. Или и двете.

Адски бързо те надушват, докато си с кинти. Не можеш да го скриеш. Не е нужно да се появяваш с ново кабрио, нито да си купуваш чепици от кожа на алигатор или пък да започнеш редовно да плащаш сметките на цели компании. Изнюхват те и това е - нека после някой обяснява, че парите не миришели.

Той каза: "По-добър си, отколкото се правиш." А правилното изказване всъщност беше: "По-добър си, отколкото си мислиш." Той е баща ми.

"Говорехме за заплатата, вечно за заплатата и за любовта. Понякога за заплатата, друг път за любовта, понякога и за двете заедно."

Душата ми се нуждае от празник. Поне от един!Може да е мазохизъм, но има ли по-голям празник от за душата от сладката мъка на несподелената любов!