Цитати на lili_hr

"Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме. Ние не сме сами."

"Ако си дърводелец и правиш красива ракла, няма да използваш шперплат за гърба, въпреки че той е залепен до стената и никой не го вижда. Ти самият ще знаеш, че е там, затова ще използваш хубави дъски и за него. За да спиш спокойно нощем, естетиката и качеството трябва да на най-високо ниво."

"Истинските художници подписват творбите си."

"Всеки човек на земята притежава способността да промени света, но тази способност се проявява само когато той или тя реши да я използва. — Позамисли се и продължи: — Ето защо има толкова много хора, измъчвани от неудовлетворение и от депресия. Те са се присъединили към увеличаващата се армия на онези, които не прилагат на практика собствените си гениални идеи. Човекът, който осъществява своя идея, е щастлив и удовлетворен. А онзи, който само възнамерява да стори това или онова, все повече затъва в бездънното блато на угризенията и съжалението."

"Показахте ми, че съществува само една раса — човешката. Не е важен цветът на кожата, а дълбочината на душата."

"Стигнах до заключението, че успехът не се измерва с общественото положение на даден човек, а с препятствията, които е преодолял, за да успее. От трудната битка, която е бил принуден да води, той печели силата и увереността, чужди на онзи, чийто път в живота е сравнително лек заради произхода или заради расата му."

"Великото изкуство формира вкусовете, не се съобразява с тях."

"Огрях го с една усмивка. Цял се разтопи. Нямало е нужда от много приказки. Направо е трябвало да прибягна към усмивката си. Все забравях, че това ми е най-вярно оръжие. По-рано не съм предполагала какво въздействие може да има една усмивка. Едва тук, сред грубите канари и хора, открих силата й. Струва си да дойдеш толкова далеч за една такава находка в собствените си възможности. Щом се усмихнех, слънце облъчваше сърдитите от умора и несгоди мъже. Само един проклет недостатък имаше тая моя усмивка: станех ли нещо неспокойна, несигурна, и усмивката ми губеше силата си. А аз често бивах неспокойна."

"– Татко, но защо хората са унищожили планетата си? Да не би някой да им е откраднал акъла!
– Не… Просто все са искали да имат всичко! Не желаели да разберат, че всъщност могат да живеят и без нищо. Странно, нали? Никой от тях не си давал сметка, че щом получи всичко, мечтите му ще свършат. Искането е, за да го следваш, не за да го настигаш, защото след него има само тъмна материя.
– Не разбирам обаче... как за толкова хилядолетия човеците никога не са получили достатъчно, за да спрат да искат и просто да започнат да живеят и да се наслаждават на онова, което имат.
– За хората, момчето ми, нямало достатъчно. Прадедите ни не могли да преодолеят егоизма си и всеки следващ живеел за себе си, да трупа през половината си живот и да пази натрупаното през останалата половина. Хората не живеели за ближните си, нито за планетата си, за утрешния ден и природата, а за да имат."

"А сега? В какво вярвам сега? - Вярвам, че единственото важно нещо на света е да си щастлив. Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко. Живо."

А може би, както не бяха заедно, те повече се желаеха и повече неща си казваха мълком, отдалече, онова, което се казва без думи, на което се отвръща мислено през пространството, през далечината. На него би трябвало да се вярва повече, отколкото на думите, които може и да лъжат. Защото те излизат и се губят, а то - преживяното в мълчание, си остава завинаги. И затова понякога повече се привързваме взаимно през далечината - защото се желаем и се виждаме такива, каквито искаме да бъдем.

"Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А Музиката не може да събере прах" Лили Иванова

Истинската любов се среща рядко, но още по-рядко е истинското приятелство.

При първата си любов жените обичат любимите си; при следващите обичат самата любов.

Малодушните не могат да бъдат искрени.

Невъзможно е да обича човек втори път това, което наистина е престанал да обича.

Във всички професии всеки усвоява определен израз на лицето и определено държане, за да изглежда такъв, за какъвто иска да го вземат; затова може да се каже, че светът се състои само от маски.

Стремежът да не лъжем никога ни поставя в опасност често да бъдем лъгани.

Всички ние сме животни, опитомени от други животни - други хора. Опитомили са ни точно както ние опитомяваме кучетата - чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си по същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани. Страхуваме се, че няма да получим награда.

"Най-висшата форма на човешката любов е... единството на душата в две тела." Шри Ауробиндо