Цитати на ali_cat

Този с неговия оптимизъм е в състояние да накара пустинята да цъфне...

Освен това, както обичам да казвам, веднъж се мре, затова нека поне този момент остане незабравим.

Детската усмивка винаги радва сърцето.

Трябва да сме сторили голямо зло, преди да сме се родили, или пък ще се радваме на голямо щастие след смъртта си,за да позволява господ този живот да бъде изпълнен с всички изтезания на изкуплението и всички мъки на изпитанието.

Когато в живота придобиеш навик, както аз бях свикнал с тази любов,изглежда, че е невъзможно той да изчезне, без да разруши всички други стимули в живота.

Щом трябва да изгоря, по-добре да се хвърля в някой пожар, отколкото да се задуша с въглища.

Aко мъжете знаеха какво могат да постигнат с една сълза,те щяха да бъдат повече обичани, а ние нямаше да бъдем такива разсипници.

Забелязваме колко кратък е животът само по бързината на чувствата!

Животът, скъпи, е прекрасен, зависи през какво стъкло се гледа.

Те са от онези слънца, които залязват така, както са изгрели - без блясък.

Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухия, който никога не е чувал звуците на природата,немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята й я правят неспособна да различи доброто, да чуе господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата.

Винаги е трудно да утешиш болка, която не познаваш.

Мъжете страстно желаят да научат това, което трябва да им причини мъка.

Заобиколени сме само от хора, които взимат от нас повече, отколкото ни дават,и някой ден умираме като кучета, след като сме погубили другите и самите себе си.

Aко доброто има причина, то не е вече добро; ако има последица - награда, също не е добро. Значи, доброто е извън веригата от причини и последици.

На човека е даден разум, за да се избави от онова, което го безпокои.

Нас ни дели животът, аз създавам неговото щастие, а той - моето....

Той отдавна не ме обича. А дето свършва любовта,там започва омразата.

Моята любов става все по-страстна и по-себична, а неговата все гасне и гасне, и тъкмо затова се различаваме ние...

Ужасното е това, че миналото не може да се изскубне с корена. Не може да се изскубне,но може да се заличи споменът за него.