Цитати на soul

"Ако се изпочупеха в музеите и библиотеките и се разрушаха върху плочите на църковните преддверия всички творби и паметници на изкуството, вдъхновени от религиите, какво би останало от великите човешки мечти? — пише един автор, обобщавайки нашите учения. — Да се даде на хората онази надежда, онези заблуди, без които те не могат да съществуват — затова са боговете, героите и поетите. За известно време сякаш науката изпълняваше тази задача. Това обаче, което я компрометира пред зажаднелите за идеал сърца, е, че не дръзва вече да обещава достатъчно и че не умее да лъже достатъчно."

"При целия си напредък философията все така не е успяла да предложи на народите идеал, способен да ги заплени. Нуждаещи се от заблуди, те инстинктивно се насочват към предлагащите им ги оратори, както насекомото се насочва към светлината. Главният фактор за развитието на народите никога не е била истината, а лъжата... Тълпите никога не са били жадни за истини. Те се отвръщат от неизгодната им очевидност и предпочитат да обожествяват грешката, ако грешката ги привлича. Който умее да ги заблуждава, лесно ги завладява; който се опита да ги извади от заблуда, винаги им става жертва."

Докторът потули ушите си с яката и се загърби към вятъра.

Тогава вятърът се залови за звездите. Той ту ги гасеше, ту ги търкаляше, ту ги захвърляше зад черните триъгълници на покривите. Когато тази игра му омръзна, той измисли облаците. Но облаците се разтурваха като кули. Тогава изведнъж вятърът стана студен: той изстина от злоба.

Той говореше толкова други езици, че мозъкът му постоянно превеждаше, езикът му нямаше дом.

- Какво би направил, ако имаш сто хиляди евро?
- Ще си отворя книжарница. Обичам да чета.
- А с милион евро?
- Ще си отворя десет книжарници. Много обичам да чета.

Раят трябва да е място, на което библиотеката е отворена двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.
Не... осем дни в седмицата.

Молитва бекон не носи. За бекон ти трябва свиня.

Когато не се чувствате добре, накарайте друг да ви почувства.

Прекалената непорочност е нечовешка.

Чета, следователно съществувам. И какво ще остане от мен, ако не чета? Просто едно нищо.

Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.

Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.

Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска.

Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому.

Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост.

Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.

Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.

Има хора, чийто живот е тъй незначителен, че не е друго освен звук от затръшната врата или нечие покашляне в тъмна улица през късна нощ.

Щом Бог може да направи всичко, значи може да направи и грешка.

Неотдавна бях с една омъжена жена, която ми каза, че понякога се чувства толкова самотна, че се превръща на лед и буквално се страхува, че до смърт ще измръзне отвътре - и ми се струва, че зная какво има предвид.