Цитати

"-Каква огромна кухня!...
В този момемнт Аманда си даде сметка, че кухнята и наистина е твърде голяма. Не би си помислила, че такова нещо е възможно, но докато влизаше сега, установи, че наистина е така. Бяха събаряли стени, докато създадат не пространство, а пустота. Бяха прекалили: никой не им каза кога да спрат."

И вътре в душата на човека, който някога осъдил едно момче заради детските му сълзи, непознатият се смеел ли, смеел.

Ангелите може и да се спасят от вечните мъки, но хората са по-малко щастливи създания и за тях адът е винаги близо.

"Гордостта си прави шеги и рано или късно ще накара непознатия в теб да се смее."

"Спасението на всичко добро понякога се дължи само на това, че в моментите с огромно значение се случва злите същества да останат странно слепи."

"Но изключителната личност се отличава с това, че мисълта и не следва пътя, утъпкан от посредствеността."

"Вежливостта е само отсъствие на гняв, който се проявява при лошо възпитание."

"Вие не сте разбрали своя век, правете винаги обратното на това, което очакват от вас!"

"Как се възхищавах в самонадеяността си, че се различавам от другите селски момчета! Добре, аз поживях достатъчно, за да видя, че различието ражда омраза."

Казах, че е изключено да забравя. Обясних, че никога не съм писал разказ, посветен на когото и да било, но тъкмо сега имам повод да сторя това.
— Направете го изключително омерзителен и вълнуващ — посъветва ме тя. — Запознат ли сте изобщо с омерзението?
Казах, че не съм съвсем, но все повече и повече го опознавам в една или друга форма и ще направя всичко възможно, за да задоволя нейните изисквания. Стиснахме си ръце.
— Жалко, че се срещнахме при толкова акуратни обстоятелства, нали?
Съгласих се, че е много жалко наистина.
— Довиждане — каза Есме. — Дано се върнете от войната с непокътнати способности.

В сутерена, откъдето според указанията къпещите се трябваше да взимат асансьора, някаква жена с цинкова мас на носа си влезе в асансьорната кабина заедно с младия мъж.
— Виждам, че се заглеждате в краката ми — каза той, когато асансьорът тръгна.
— Извинявайте, не ви чух — сепна се жената.
— Казах: виждам, че се заглеждате в краката ми.
— Извинявайте, но аз се бях загледала в пода! — каза жената и се обърна към вратата на кабината.
— Ако искате да ми видите краката, кажете си — рече младият мъж. — Стига с тия подлости, дявол да го вземе.
— Отворете ми да изляза — каза нетърпеливо жената на момичето от асансьора.
Вратите на кабината се отвориха и жената излезе, без да погледне назад.
— Имам съвсем нормални крака и не разбирам защо някой трябва да се вторачва в тях — каза младият мъж. — На петия, моля. — Той извади от джоба на халата ключа от стаята си.

"Ако някой има вина, тя е на татко, защото всеки знае, че не бива да отбиваш от пътя заради животно. Трябва просто да го удариш и да продължиш. Но и двете сме наясно, че той никога не би постъпил така. Какво направи той? Опита се да спаси всички, но спаси само сърната. Не, всъщност вината е на сърната. Какво прави на пътя, когато си има на разположение прекрасна гора? А може пък да е виновен парапетът на пътя, защото е направен от слаб материал и позволи да изхвърчим от платното. Или не, по-скоро е на автомобилната компания, защото спирачките и гумите на колата бяха скапани. Или пък... - Замлъква и ме поглежда - Разбра ли сега? НИКОЙ няма вина. Просто се случи. Сигурно е трябвало да стане."

"... само любовта може да лекува. Гневът, чувството за вина и страхът влошават положението и не позволяват на организма да се възстанови."

"Не съм сигурна, че болката някога ще мине. Предполагам, че постепенно ще свикнеш с това чувство, с празнината в сърцето си. Но ще приемеш загубата и ще се научиш да живеш въпреки нея."

"... чувството за мъст и омраза отнемат силите ни, а любовта ни прави силни."

- Фиц, домът е хора. А не място. Ако се върнеш там, след като хората са си отишли, ще видиш там само онова, което вече го няма.

И... не е истина просто какъв е кефът и... и едновременно с това каква е... невероятната случайност, че от една на... безброй... милиарди възможности съм се родил точно аз и че изживях точно моя си Живот.

Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят… ако това изобщо е целия свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвувам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица.

Гласът му беше някак особено и приятно дрезгав, както се случва понякога с гласовете на малки момчета. Всеки негов израз приличаше на нещо като древен остров, залян от миниатюрно море от уиски.

През изтеклата зима те се били обикнали. Ядели с една вилица поред и тя пиела вино от устата му. Той я галел така, че душата й скриптяла в тялото, а тя го обожавала и го карала да се изпразва в нея. Казвала на връстничките си, като се смеела, че нищо не чеше така добре като тридневна мъжка брада, покарала в любов.