Цитати на Лолитка

Не знаех дали мога да й вярвам, а и ми беше втръснало от непредсказуемостта й - ледена един ден, мила на следващия; неустоимо съблазнителна в един момент, упорито противна в следващия.

Имам смътен спомен, че тя ми се усмихна от вратат с бляскавата многозначност на момичешката усмивка, която обещава да ти даде отговор на въпроса, но никога не го прави.

През последните години гордостта се бе превърнала в единствения източник, от който черпеше сили. Тя я беше крепила да продължава напред, ден след ден, отказвайки да носи мантията на жертвата. Хората, които я гледаха виждаха само хладна компетентност и емоционална дистанцираност, защото това бе единственото, което им позволяваше да видят.

Най-интимната емоция, която двама души могат да споделят не е нито любовта, нито желанието, а мъката.

"Военни краски" - помисли си тя, докато си слагаше спирала и червило. Маска, която трябваше да й даде кураж, да й помогне да се изправи лице в лице със света. С всяко движение на четчиците за гримиране всъщност рисуваше по лицето си увереност.

Казват, че човек може да съди за характера на един град по морала на неговите жени.

Понякога тя приличаше на птичка. Когато е гневна перушинката й настръхва, но когато е тъжна, става като малко изгубено птиче, което не знае къде е гнездото му. В такива моменти вдигам крилото си, за да се скрие под него.

Мозъкът ми е склад за ненужна информация. Част от нея може да се окаже полезна, но повечето само го задръства.

Той знаеше, че горделивостта е грях, но това не му помагаше да обуздае своята.

Обвивам ръце около врата му: усещам как ръцете му се поколебават преди да ме прегърнат. Не толкова уверени и спокойни, както бяха някога, но все още топли и силни. Хиляди мигове нахлуват в паметта ми. Всички случай, когато тези ръце бяха единственото ми убежище на света. Може би напълно оценявани тогава, но толкова сладки в паметта ми, а сега - изгубени завинаги.

Минава много време, преди да разбера защо съм толкова разстроена. Когато разбирам истината, тя е почти убийствена. Всичките тези месеци, в които приемах за даденост, че той ме смята за прекрасна, приключиха. Най-после той ме вижда такава, каквато съм в действителност. Жестока. Подозрителна. Склонна да манипулирам хората. И го мразя за това.

В момента не се мятам, защото в усилието да не се разпадна, напрягам мускули. Болката над сърцето ми се връща и си представям как оттам тръгват малки пукнатини и се разпростират в цялото ми тяло. Едно по-силно разтърсване ще е достатъчно да ме разбие на причудливи, остри като бръснач парченца.

Голямата загуба ни сплоти и ние се почувствахме като един човек. Дете и старец, мъж и жена - всички бяхме равни пред нещастието.

Той се поколеба. Не както един мъж би се поколебал преди да целуне жена, за да прецени реакцията й, за да провери как ще бъде приет. Или пък колебание, целящо да удължи мига, онзи съвършен миг на очакване, който понякога е по-хубав от самата целувка.

И така лъвът се влюбил в агнето.
Какво глупаво агне.
Какъв извратен, мазохистичен лъв...

Аз съм най-съвършеният хищник в света, не мислиш ли? Всичко в мен те привлича: гласът ми, лицето ми, дори миризмата ми. Сякаш е нужно! Сякаш би могла да ми избягаш! Сякаш би могла да се пребориш с мен!

Интуитивно съзнавах, а долавях, че и той също, че утрешния ден ще бъде ключов. Отношенията ни повече не можеха да поддържат този баланс върху острието. Щяхме да паднем от едната или другата страна, изцяло в зависимост от негово решение или неговите инстинкти. Моето решение вече бе взето още преди съзнателно да стигна до него и бях решена да го следвам.

Ако е по-благоразумно да се разделим, то съм готов да нараня себе си, за да не нараня теб, за да бъдеш в безопасност.

Когато притежаваш силата да заповядваш неминуемо ще ти се подчиняват.

Макар да имате мъжки ум,сърцето ви е женско - с една дума от това не ще излезе нищо добро.