вход, регистрирай се

Цитати на La Charmante

Общо 85 цитата от 25 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 > 

'Може би ще понесе факта, че спя с него, но не и че се смея. Знам, от нищо не се ревнува повече отколкото от смеха."
"Когато мамиш някого, неволно се чувстваш длъжен да се отнасяш по- свойски с него."
"Най-подходящата основа за женитбата е взаимното непознаване. Не, ни най-малко не съм цинична, просто съм достатъчно опитна, което впрочем е почти същото."
"Ако жената не умее да прави грешките си чаровни, тя не е истинска жена."
Човек, който чете само автори, които са се самоубили е човек, който чете много.
из 9,99 лв. от Фредерик Бегбеде
от La Charmante, 30.10.11 в 10:46, Рейтинг: 0
...предимството на новото е, че то никога не остава ново.
из 9,99 лв. от Фредерик Бегбеде
от La Charmante, 06.10.11 в 13:01, Рейтинг: 2
Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност.
из 9,99 лв. от Фредерик Бегбеде
от La Charmante, 06.10.11 в 13:00, Рейтинг: 2
Всичко е времено и всичко е за продан.
из 9,99 лв. от Фредерик Бегбеде
от La Charmante, 06.10.11 в 13:00, Рейтинг: 2
"Той: Казват, че без любов не може.
Тя: Че тя създава, тя оправдава...
Той:Нима е възможно тогава да нахлуе изневиделица в душата ти, когато най-малко си подготвен? Да обърне реда в хаос, истината в лъжа, да промени всичко онова, което си считал за верен път...и да те остави в пустотата?
Тя: А може би заради това е градивна, защото, ако се изправиш след бурята, рано или късно ще започнеш да строиш отново, да посяваш нови семена и те ще са по-жиснени...Те може би ще са вярната посока? Ако не е страстта със своята опустошителност над всичко, в което си вярвал, може би никога няма да узнаеш, че си бил на грешния път...Или на верния? Никога няма да видиш колко безсмислено е било това, което си издигал на пиадестал, вярвал си, че то е твоето щастие, и си давал всичко от себе си, за да го гониш. Може би никога няма да разбереш, че щастието и късметът ти са били точно до теб...Навярно всичко, което ни трябва е посока, която да ни кара да се движим. Просто да не спираме?"
"Снощи имах, за да разбера, че нищо нямам. Сега знам, че това е моята най-тежка присъда...Може би затова никога не послях да си отворя очите и да погледна...от страх, че светлината ще ме ослепи."
"След като изминах достатично дълъг път мисля, че разбрах...Има два начина да живееш:или да вярваш в илюзиите, или в мига.И двете водят до края стига сляпо да се довериш на един от тях. Проблемът е, че повечето хора се опитват да живеят между двата...Всъщност те са едно и също нещо. Анатомията на илюзиите ни се състои от безброй мигове, а миговете са сбъднатите ни илюзии...Стига да ги уловиш..."
"Всеки има своите малки и големи душевни трусове, но не всеки успява да се изправи след тях. Търпение. Хубавото на кризите е, че колкото са по-тежки, толкова повече те пречистват. Точно от него боли най-много-от пречистването, но ако то не се случи...душите умират преди телата."
"Сам? Не! Нищо на този свят не бива да бъде заплатено с цената на самотата. Нищо! Нито едно достижение, богатство, успех, човек...Нищо.
Допуснеш ли да останеш сам, рано или късно душата ти заболява. Страда. Докато един ден не се изпепели. Тялото не винаги я следва.
Самотата? Тя разрушава човешкото у нас...Дори и съзидателна тя пак руши. Никой не заслужава да престане да бъде човек."
"Всички имаме история, в която искаме да повярваме...Човек не може да съществува без собствена история, с която да си обяснява нелогичността на живота."
"Сега си мисля колко сме смешни хората. Казват, че цигарите, диетите, алкохола, дори спорта с усещането, че владееш тялото си, водели до пристрастяване. Истината е, че до пристрастяване водят не самите навици, а зейналата в душите ни празнота, крещящата ни жажда за достоен, смислен живот. Имаш ли маниии, пристрастия значи просто е време да помислиш за какво ридае сърцето ти. Не цигарите ни пристрастяват, а факта, че по някаква причина живеем непълноценно, не умеем да си доставяме наслада и да пием от извора на емоциите си, които са около нас. И затова са ни нужни фалшиви удоволствия. Увеличаваме дозата, докато накрая не се пристрастим фатално."
"Хубавите неща никога не са вечни. Само болката, която ти оставят е вечна."
Разсъждения на тема ревност


Не си видяла моето лице.
/Но може още утре да се срещнем/.
Ще трябва да делим едно небе.
А сме делили само кухи вещи.
Харесва ли ти? - скъсано на две.
От женските ни страсти омерзено?!
Среднощно и пияно,но Небе.
Еднакво надалеч от теб и мене.
Коя съм аз? - която си и ти.
И следващата,другата,онази...
Ще ни обича - колкото реши.
И колкото си иска ще ни мрази.
По устните ни още има пръст,
която ни прилепва към земята.
Не можем да разпъваме на кръст
завършения свят на самотата.
Отивам си.Преди да прокърви
възторгът му над снощното ми тяло.
Отивам си! И не,че не боли.
И не че имам сили за начало.
Отивам си - разстреляно-добра.
/Такава не се помня от години./

Простряно над притихнала жена -
Небето е неуязвимо синьо.
"Смисъла на живота не е да го разбираш, а да го живееш!"
"Всеки рано или късно си измисля легенда за живота и тръгва да я следва. Да я съчиниш не е трудно, да я следваш - също.Тежи да вярваш неотменно в нея през целия път. Страшното е, ако се усетиш един ден , че легендата е само илюзия. Че си я измислил, за да осмислиш настоящето си, за да мобилизираш силите си за бъдещето. Не се плаши от грешки. В живота няма верни посоки. Губиш се само в мига на съзнаването...Балажени са невежите - тъжно е да осъзнаеш, че верни пососки няма на този свят. Пътят не е един, а ти се иска винаги да си бил на него..."
"Странно нещо е любовта - помисли си тя, взирайки се в линията където се пресичат небето и морето, - неочаквано долита от нищото, обърква усещанията ти за ляво - дясно, нагоре - надолу и отлита. Животът ти остава същия, но напълно променен. След като веднъж е озарила душите ни, сякаш се ражда ново сетиво, с което разбираме колко може да боли животът и колко сме сами в него. Може би то ни е нужно, за да ни кара, докато сме живи, да търсим онзи, който ще излекува болезненото усещане. Любовта отваря сетивата ни за болката, но и за единствената противоотрова срещу нея...Както когато се роди дете и поеме първата глътка въздух, за да разбере, че повече не може да живее без него."
Страници:  1 2 3 4 5 >