Цитати на right in two

ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ, СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...ПРАВОТА, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.

прозорче, отворено в една душа <3

"Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда."

"Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива."

"Що знае за любовта този, който не е трябвало да презира тъкмо това, що е любил?"

"Тялото е голям разум, множественост с един-единствен смисъл - война и мир, стадо и пастир."

"Онова щастие, което си обещахме, когато сърцата ни биеха като едно, сега е изпълнено с мъка, защото сърцата ни бият с различен ритъм."

Когато човек е измерил теглото на слънцето, преброил е стъпките до луната и е направил карта на седемте небеса звезда по звезда, пак остава самият той. Кой може да изчисли орбитата на собствената си душа?

"Грехът, който навремето лелеех в преплетените лозници на сърцето си, моят велик, лъчезарен грях, се сви до ядката си: до безплоден и егоистичен порок; тъкмо него зачерквах и проклинах. Можете да се гаврите с мен и да заплашвате да прогоните публиката от залата, но докато не ми затъкнат устата и не ме удушат, ще крещя за своята истина. Лудешки жадувам целият свят да научи колко обичам своята Лолита.."

"Ужасното в смъртта е, че човек е напълно предоставен на себе си."

Грозна

Някой тропа у дома,
Иска да го пусна.
Тя е грозна и сама
Със скръб на свойте устни.

Някой в мене без злина
Туй не позволява.
Жал за грозната жена
Бог не е оставил.

"Власт, по-силна от влстта на парите, или от властта на терора, или от властта на смъртта: непреодолимата власт да внушава обич. Само едно не можеше тази власт: да го дари със собствен мирис. И макар чрез своя парфюм да се явяваше пред света като Господ, щом като сам не може да се помирише и затова никога няма да узнае кой е в действителност, той плюеше на властта, на света, на самия себе си, на парфюма си."

Душата ми ридаеше; струна
изпъната в очакване над тебе,
ридаеше - една, -
в очакване - една! - и пак да те погребе.
Под твоя дих изпъната струна,
душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
странно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.

из "А ти умираше"

"Този ден щеше да бъде по-различен и затова, защото - както баща им обясняваше, докато ги водеше с брат му Том към гората - имало дни съставени изцяло от ухания, сякаш природата вдъхвала в едната ти ноздра и издухвала из другата. А в други, продължаваше баща им, се чувал всеки звук и всеки шепот на Естеството. Имало дни добри за вкусване, други - за пипане. А някои били благоприятни за всички сетива. Днешният ден, каза баща им, ухаел тъй, като че ли грамадна и безименна овощна градина била изникнала оттатък хълмовете, за да облъхне всичко наоколо с благодатната си свежест. Въздухът намирисваше на дъжд, ала облаци нямаше. Сякаш ей сега смехът на незнаен странник щеше да проехти откъм гората - а пък навсякъде цареше тишина..."

"Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван."

"Правило номер две: парфюмът живее във времето - притежава и младост, и зрялост и старост."

"И свещта, с която тя бе чела изпълнената с тревоги, измами, мъка и зло книга, пламна както никога с по-ярка светлина, освети всичко, което по-рано беше в мрак, запращя, започна да гасне и угасна завинаги."

"Априлското въстание беше недоносче, зачнато под упоението на най-пламенна любов и задушено от майка си в раждането. То умря преди да поживее."

"Уви, защото тая стара куртизанка, историята, и тя се кланя на успеха."

Понякога е като огромно разцъфтяло дърво, друг път - дребна и крехка като бял нарцис. Твърда като динамит, мека като лунен блясък. Топла като слънчев лъч, хладна като скреж под звездите. Горделива и далечна като снежна планина, весела като всяко девойче, което съм срещал напролет с маргаритки в косите.