Цитати на eliwolf

- Довиждане - каза Есме. - Дано се върнете от войната с непокътнати способности.

- Ами... не знам какво точно бих направил - отвърна Теди. - Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, което сега се започва в училищата. Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива...

...Макар да са преподавали по религия и философия, те все пак много се страхуват от смъртта. - Теди се поизправи и млъкна за малко. - Това е толкова глупаво. Защото човек само трябва да измъкне душата си от тялото. Боже мой, всеки го е правил хиляди и хиляди пъти. Това, че не си спомнят, още не значи, че не са го правили. Толкова е глупаво да се боят...

На единадестия ден Овсанна се върна.
Завърна се от времето. А то се бе изместило съвсем мъничко: минало и бъдеще се бяха извили едва-едва, тъй че през замътеното стъкло на настоящето тя успя, напрягайки се до предела на безумието, да зърне онова, което се бе извършило оттатък.
Овсанна видя смъртта на Саръ Рупен.

- Имаш ли някакви съмнения за собствената си нормалност?
- Разбира се.
- От колко време продължава това?
Очите на Елиът се разшириха, като че диреха честен отговор.
- Може би откакто бях десетгодишен.

"...в литналия ми с пълна скорост живот с гръм се разтвори странична врата и нахлу тътнеща черна вечност, вятърът изплющя и задави вика на самотната гибел."

Дръж се, бейби, този свят е пълна лудница.

"- Аха. А аз я обичам, човече. Но нямам пари, за да и помогна.
- Много тъжно. И аз съм бил в такова положение. Много боли.
- Ако зарежа пиенето, ако се изчистя за десетина дни и се оправя, ще мога да си намеря работа и тогава ще и помогна.
- Ами сега защо пиеш? - попитах го аз. - Ако наистина я обичаш, ще спреш да пиеш. Веднага.
- Точно така, за Бога! - каза той. - Ще спра! Ще излея тази чаша в мивката!
- Е, чак пък толкова! - възкликнах аз. - Просто ми я дай."

Няма ли да е най-добре, ако престанем да се мъчим да разбираме околните, а просто приемем факта, че никое човешко същество няма никога да разбере другото: съпругата - мъжа си, любовникът - метресата си, родителят - детето си. Вероятно хората са измислили бог именно заради това, че е същество, способно да разбира.

"По въпроса за това дали съм смел, ето какво ще ви разкажа: аз съм един извънредно смел мъж и не съм страхливец, обаче постоянно ме гризе усещането, че нещо в света не е наред. Наричам го "гадното ненаименовано усещане". Налазва ме сутрин към девет и половина, засилва се във всеки един момент, в който светът, опитвайки се да ме излъже, започва да изглежда слънчев и о'кей, и ме оставя на мира единствено в периодите, когато всичко очевидно се разпада и прецаква, така че да не се налага да се чудя какво точно не е наред..."

...Но кажете ми, кой от вас помисли за другото страдание - за страданието на бога-отец, който остави своя син да бъде разпнат? Кой от вас си спомни мъката на бащата, когато той се наведе от своя небесен трон, за да види Голгота?..

..."Sine termino, sine termino!" О, щастлив е бил Христос, който е могъл да падне под кръста си! О, щастлив е бил Христос, който е могъл да каже "Свърши се!". А тази участ няма край. Тя е вечна като пътя на звездите, като червея, който не умира, като огъня, който не угасва..."Sine termino, sine termino!"

"В своите отношения с човека съдбата никога не приключва сметките си."

"Последната кайсия гние на поляната...Пълнолуние. Канавката е дълбока, земята е черна, черна, черна."

"Ако непрекъснато потушаваш импулсите си, накрая ще се превърнеш в слузест съсирек. Изплюваш храчка, която окончателно и напълно те изсушава, и едва години по-късно осъзнаваш, че това не е било храчка, а твоят най-съкровен Аз."