Цитати на Restless Heart

За света не е от значение кой какво свършва - горчиво каза Холмс в отговор. - Въпросът е кой успява да накара хората да повярват, че е свършил нещо.

Там, където няма въображение, няма и страх.

Няма нищо ново под слънцето. Всичко вече се е случвало.

Основна грешка е, когато човек теоретизира, преди да е запознат с всички доказателства. Така повлиява на преценките си.

Нито е имало, нито има човек като мен, който да влага такъв обем от знания и самороден талант в разкриването на престъпления. А какъв е резултатът? Няма достойни за разкриване престъпления. В най-добрия случай попадаш на некадърно злодейство, чийто мотив е така прозрачен, че дори един чиновник от Скотланд Ярд лесно го схваща.

Между злодеянията има силна родствена прилика и ако човек познава като петте си пръста всички подробности около хиляда от тях, би било стрпанно, ако не е в състояние да разкрие хиляда и първото.

Всяко лично съществуване се крепи върху тайна и донякъде може би затова културният човек така енергично се застъпва за уважаването на личната тайна.

Ненужните неща и еднообразните разговори отнемат най-ценното време, най-ценните сили и накрая ти остава някакъв осакатен, безкрил живот, някаква безмислица, а да се махнеш и да бягаш е невъзможно, сякаш си затворен в лудница или арестнантска рота.

... всичко е прекрасно на този свят, всичко освен онова, което ние самите мислим и вършим, забравили за висшите цели на битието, за човешкото си достойнство.

Както ми каза един мъдър стар французин навремето, човек е изобретил речта, за да се предпази от мислене. Освен това тя е един безпогрешен начин да разбереш това, което той иска да скрие. Човек, Хейстингс, не може да устои на изкушението да не разкрие личността си по време на разговора. Той се издава винаги.

Убиецът е един вид комарджия и като всички комарджии не знае кога да спре. Мнението му за собствените му способности нараства с всяко ново престъпление. Той има извратено чувство за пропорция. Той не си казва: "Аз бях умен и имах късмет!" Не, той си казв асамо: "Аз бях умен!". Убиецът става все по-самонадеян и тогава, "mes amis", рулетката се завърта, после спира и крупието извиква: "Rouge!"

Поаро каза натъртено:
- Права сте, мадмоазел. Цялата тайна на убийствата се крие във Вашето описание на убиеца, защото без съмнение той е бил убиецът. "Той не е от този тип хора, които правят впечатление". Да, няма съмнение... Вие описахте убиеца!

Все по-малко утешителни думи за отечеството ни мога да ти кажа, мило мое дете, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета.
По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези неща. Духовната нищета предхожда и поражда другата.

От устните му със свистене излизаха горди думи:

Не съм ни първият, ни вторият, ни третият...
Аз само казвам:
- Внимавайте! Убийците са между нас.
Те бавно вършат свойта братска работа...

Беше извършено поредното братско убийство. Иван Радоев не можа да присъства на последната си премиера, беше вече много болен... Но хората, които забраниха преди 11 години неговата пиеса /и не само нея/ - убийците му /да изредя ли имената им?/ седяха в залата на първия ред и ръкопляскаха. /Пак ръкопляскаха!/ И се усмихваха. /Пак се усмихваха!/ Боже!

Поезията не може да бъде убита, тя умира само от собствената си смърт - казваше Иван Радоев. Поетите обаче ги убиват.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Жените са главната спънка в дейността на човека. Трудно е да обичаш една жена и да се занимаваш с нещо.

Лицемерието във всяко отношение може да измами и най-умния, проницателен човек, но колкото и изкусно да се прикрива то, дори най-ограниченото дете го открива и се отвращава от него.

- Но защо да е срамно? - каза тя. - Нали не сте казали на човека, който е равнодушен към вас, че го обичате?
- Разбира се, не, аз не бих му казала никога нито дума, но той знаеше. Не, не, има погледи, има постъпки. Сто години да живея, пак не ще забравя.

Той се сърдеше на всички, задето му се месят, тъкмо защото в душата си чувстваше, че всички са прави.