Цитати на niko1957

Сега много вили са построени от тези, които имат пари. Редом с тези къщи земята е или изровена или покрита с асфалт. След двадесет- тридесет години вилата ще иска ремонт, видът й няма да блести като нов. И няма да е нужна на децата тази рушевина. Няма да им е нужно такова родово имение, такава Родина, затова и ще се разотидат да търсят нова. Но ще отнесат със себе си тази загадъчна кодировка, останала от родителите, и ще повторят живота на временно пребиваващи на земята, а не на съзидатели на вечното. Кой и как може да я премахне, тази загадъчна кодировка за безизходност?

Питах местните жители:”Били ли сте в градините, разположени сред кедрите и дъбовете?” Мнозина са ходили там, опитвали са ябълките, младежите ходели там на пикници. “Там е красиво…”,- казват и по-младите и старците. На въпроса:”Защо тогава никой не е уредил своят дом по такъв образ и подобие?”- следваше примерно такъв отговор:”Нямаме толкова пари, колкото са имали господарите, създали тази красота”. Старците разказват, че кедровите фиданки дворянинът от самия Сибир е докарал. А на въпроса:” Колко пари са нужни, за да се вземе кедров орех, от тези, които раждат кедрите, и да се посади в земята?”- мълчание.
Това безмълвие ме навежда на следната мисъл. Не отсъствието на външна възможност и средства, а нашите вътрешни някакви кодировки са виновни за нашите си неуредици.

Ох, много опоненти ще имаш”,- казвах аз на Анастасия. А тя в отговор само се смееше:”Всичко сега ще стане много просто, Владимир. Мисълта на човека е способна да материализира, да видоизменя предметите, да предопределя събитията, да строи бъдещето, затова и опонентите, които ще се опитват да докажат тленността на човешката същност, сами себе си ще унищожат, тъй като ще произведат своята кончина със собствените си мисли.
Успелите да разберат своето предназначение и същността на безкрая, ще заживеят щастливо, превъплъщавайки се вечно, тъй като те със своите мисли ще произведат сами щастливата своя безкрайност.

Вие казвате, че всеки може да дрънка на китара. А аз казвам, че те пеят с Душа. И ще добавя словата на Анастасия: «В нито една галактика такава струна няма, способна звук по-добър да издаде от звуците на Душата човешка.»

— И какво тогава?
— Да се влюби в нея някой да накара. Любима самата тя да бъде и да му отдаде на любовта си топлината. — На кого?
— На оня единствен неин, който богинята в нея ще може да осъзнае.
— Такова не се случва.
— Случва се. Попитай възрастните. Ще узнаеш, колко романи пламенни при тях се случват.
— Ти сигурна ли си, че могат да променят света жените?
— Способни са! Способни без съмнение, Владимир. Изменяйки приоритетите на своята любов, те като творение Божие съвършено, ще върнат на земята нейният прекрасен изначален вид, земята цяла ще превърнат в градина цъфтяща на Божествената мечта. Те са творения на Бога! На земя Божествена прекрасни са богини!

— Всяка жена си има красота. Не всеки път е дадено да се разкрие. Тази красота велика, не можеш да измериш, като талия например. Дължината на краката, гръдният размер, цвят на очите тука не са важни Тя е отвътре у жената, и в младо момиче, и у дама престаряла.
— Как пък не, и в престарели дами. Какво ще кажеш и за бабите пенсионерки! Те според теб също ли са прекрасни богини?
— По своему и те прекрасни са. И независимо от унижения житейски и преломи множество в съдбата, всяка жена, която започнали са баба да наричат, възможно е внезапно сутрин някоя, да осъзнае, със зора да се събуди и да се разходи по росата, с лъч осъзнатост на слънцето да се усмихне и тогава…

И никому не се удава във Вселената да открие отговор и да разкрие тайната съкровена, чрез каква сила бил е сътворен планът материален, къде, в какво са свързващите него нишки със всичко съществуващо във Вселената. И как, за сметка на какво, планът способен е сам себе си да възпроизвежда.
Когато от Бог творила се Земята и на нея всичко, поради невижданата скорост на създаването, не успели същностите да разберат, от какво, със сила каква Бог произвежда мирозданието. Когато вече всичко било сътворено и зримо, когато видели — по-силен човекът е от тях, изпаднали във възхищение и изумление, а после възникнало желание прекрасното видение да повторят. Същото да създадат, но свое. Желанието им все повече расло. А и сега то в множество енергии остава. В други галактики и в други светове подобие опитват на Земята да създават. Планетите, създадени от Бог, дори използвали. У мнозина се получавало подобие на земното битие, но само подобие. Хармонията на Земята, взаимовръзката на всичко с всичко, те да постигнат не успявали. Така, до днешен ден, има планети във Вселената с живот, но той е само подобие уродливо на земния.

Когато Адам сам бил, на мисълта му силата такава е била, каквото у човечеството цяло е сега.
— Охо! Ето защо от него и лъвът боял се.
— От човека не се боял лъвът. Прекланял се пред светлината благодатна. Всичко съществуващо стреми се да познае благодатта, която способен е да създаде единствено човекът. За това като приятел, брат и бог готово е човека да почувства всичко живо,и не само на Земята.

— Анастасия, що за светлина се е излъчвала от човека отначало, че даже и лъвът не го разкъсал? И защо сега не се излъчва вече светлина? Сега никой не свети.
— Владимир, нима не си обръщал внимание, и сега има голяма отлика. Всяка тревичка, и звяра лют и камъкът с мисъл забавена, погледът човешки разпознават. Тайнствен и загадъчен, с необяснима сила е пълен той. Да бъде ласкав може. И със студа на разрушението да обгърне може той всичко живо.Кажи, не ти ли се е случвало да те съгрее нечий поглед? Или пък на душата неприятно да ти стане от нечии очи?

Озарение внезапно пламнало, и трепнала, сякаш опарена от нова жар на любовта енергията. Възкликнал Бог в радостно възхищение:
— Вселено гледай, виж! Това е моят син! Човекът! На Земята той стои. Материален е! И в него има частички от енергиите всички във Вселената. Във всички планове на битието той живее. Мой образ и подобие е, и в него частички има от всички ваши енергии, обикнете го! Обичайте го!
На всички същности синът ми радост ще достави. Той е сътворение! Той е рождение! Той е от всички всичко! Ще създаде той новото творение, и в безкрайността той ще се претвори с възраждането свое повтарящо се вечно.
И сам, и многократно умножен, той светлина излъчвайки незрима в единство слята, Вселената ще управлява. И на живота радостта на всеки той ще подари. Аз всичко съм му дал и помисленото за бъдещето също му отдавам.

— Но има и енергия в сигурността. Увереност, съмнение, когато равни са, в помощ ще бъдат за сътворението бъдещо.
— Как сам себе си да наречеш ще можеш?
— Аз Бог съм. Да приема частичките от вашите енергии в себе си мога. Ще устоя! Ще сътворя! За цялата Вселена творението радост ще донася!
Oт цялата Вселена, в едно и също време всички същности към Него единствен лъчите на енергиите си отправили. И всяка от тях стремила да надделява и в новото като върховна да се въплъти.
Така започнала великата борба на всичките енергии вселенски. Няма времева величина, и няма мярка за обем, за да определи мащаба й. Спокойствие настъпило едва, когато осъзнаване постигнали енергиите всички, че нищо не ще може да бъде по-висше и по-силно от енергията на Божествената му мечта.
Бог владял енергията на мечтата. Той можел в себе си да възприеме всичко, да балансира и да усмири, и почнал да твори. В себе си все още да твори.

ВСИЧКО ТОВА И СЕГА СЪЩЕСТВУВА

— Всички доказателства, всички Вселенски Истини в Душа човешка всяка са запазени за вечно. Не могат дълго да живеят лъжата и неточността… Душата ги отхвърля. Затуй трактати много и различни се подхвърлят на човека. Лъжата все си търси нова форма. Отново и отново на лъжата й е нужен облик нов. И затова последователно променя устройството на обществото си човечеството. Стреми се в него да открие загубената Истина, а вместо туй, от нея се отдалечава.

— Вярванията, Владимире, биват най-различни. Често човек държи в ръка Корана, Библията и какви ли не още разни книги за мъдростта на Първоизточника. Твърди, че вярва, даже се опитва да учи и другите, но в действителност той търгува с Бога: „Виждаш, аз вярвам в Тебе. Имай го предвид, в случай на нужда":
— Тогава какво е вярата? В какво трябва да се изразява?
— В начина на живот, в светогледа, в осъзнаването смисъла и предназначението на нашето съществуване и в съответното ни поведение и отношение към всичко, което ни заобикаля; в чистите помисли.

— Ти не се обиждай, Анастасия, но твоят необичаен отшелнически живот:
— Какъв е този отшелнически живот, щом като аз имам възможност да общувам не само с всичко и всички на земята, но и с много повече? На земята има толкова много хора, които в обкръжението на себеподобните си са напълно самотни, пълни отшелници: Не е страшно, когато човек е сам физически, много по-страшно е, когато е самотен сред хората.

Светът почва да се променя първо в самите вас, а това изменя и моделите на външния свят. Ние не можем да проумем докрай как тя успява да направи всичко това. Виждаме само върха на айсберга. Но кой й помага в реализацията на тази приказка — и за нас си остава загадка.
Който иска, нека се поти да я разгадава, но ние не искаме да се отвличаме с теории от уникалния шанс да участваме в зараждането на самия земен рай. Достатъчно е да се любуваш на вълшебния изгрев. Почнеш ли да умуваш и човъркаш какъв бил механизмът му, вместо насладата изпадаш в детайли, които не променят нищо и не водят до никъде.
Наистина, колко необикновено и сложно е всичко! А аз доскоро си мислех, че Анастасия е просто една отшелничка, макар и много добродушна, хубава и малко наивна.

— А защо Божият Син да не извърши чудо?: Дори и само за да разпъди невярвящите — да не го разпънат на кръст:
— Чудесата не убеждават невярващите, а ги изкушават. Самите чудотворци редовно са били изгаряни по кладите и при това невежите са викали: "Да изгорим изчадията на дявола!" Но ако се огледаме наоколо, ще видим, че Бог е напълнил света с безброй чудеса: изгревите на слънцето, нощната Луна, буболечката в тревата — и тя чудна до смайване, — и дървото… Ето, и ние с тебе стоим сега под едно такова дърво… Кой може да измисли по-съвършен механизъм от неговия? Та всички тия неща са трошици от Неговата Мисъл — материализирани, живи, пълзящи в краката ни, летящи над нас в синевата, пеещи за нас, милващи с топли лъчи нашето тяло: Те са Негови — около нас, за нас! Но колцина са способни не само да ги видят, а и да ги почувстват, осъзнаят? И ако не ги усъвършенстват, то поне нека ги ползват без да ги човъркат — да не унищожават чудните, живи творения. А що се отнася до Неговите Синове, те са обречени да будят с чисто Слово човешката съвест, постоянно да снижават летежа на своята мисъл и да рискуват да останат неразбрани:...

О, колко закони е наизмислило човечеството, опитвайки се изкуствено да укрепи с условности този лъжлив съюз. Закони духовни и мирски. Всичко е напразно. Те само са заставяли човека да играе, да се приспособява към тях, да изобразява съществуването на съюз. Вътрешните помисли винаги са оставали неизменни и неподвластни на никой и на нищо.
Исус Христос е видял това. И той, опитвайки се да противостои, е казал: „Този, който гледа жена с въжделение, вече прелюбодейства с нея в сърцето си.

— Разбираш ли, Владимир, тъмните сили се стремят да развият у човека ниски плътски страсти, за да не му дадат да изпита подарената от Бога благодат. Те с всевъзможни средства внушават, че удоволствие може да се получи с лекота, като мислиш за удовлетворяване. И с това отклоняват човека от Истината. Бедните измамени жени, без да знаят това, цял живот приемат само страданията, търсят изгубената благодат. Но не търсят където трябва. Никоя жена няма да удържи мъжа от разврат, ако самата си позволи да се отдаде само заради удовлетворение на плътските си потребности. Ако се е случило това, то съвместният им живот няма да е щастлив. Техният съвместен живот ще бъде илюзия за съвместност, лъжа, приета от условностите измама. Тъй като и самата жена веднага се превръща в блудница, независимо от това дали е омъжена за този мъж или не.

— Само на човека от всички същества във Вселената му е дадено да изпита това! Само на мъжа и жената, искрено пожелали да имат един от друг дете! Само човек изпитващ това, запалва на небето звезда! Са-мо на чо-ве-ка, стремящ се към съзидание и сътворение! Бла-го-да-ря ти-и-и! — И обръщайки се към мен, бързо добави: — Само на човека, стремящ се към създаване и сътворение, а не към удовлетворение на плътските си потребности.
Тя отново се заля в смях, подскачайки се изпъваше в шпагат и пърхаше над мъглата. После дотича и седна край входа до мен, като започна отгоре надолу да повдига и да разресва с пръсти златистите си коси.

Едва събудил се сутринта, аз осъзнах, че такова велико усещане на блажено възхищение и удовлетворение не съм изпитвал нито веднъж в живота си. Странно беше и това, че след нощ прекарана с жена, винаги настъпва физическа умора. Тук всичко беше различно. И още, имаше усещане за някакво велико сътворение. Удовлетворението беше не само физическо, но още нещо неразбираемо, непознато от преди, необикновено прекрасно и радостно. Даже ми се мярна мисълта, че само заради това усещане си струва да живееш. И защо по-рано, даже нещо близко до това, не съм изпитвал, макар да съм имал различни жени: и красиви, и любими, и опитни в любовта.