Ана Каренина
от Лев Николаевич Толстой
Въведени са общо 16 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (76): eliwolf, Марина, Весела, Дина, rayo, Иван Стоянов, Жиролина, eskarina, Нати, nadia, nadness, Мими, astroarch, amrita, Frosty, landonova, Sladost, epolitova, Elektra_, Fany, diana, Митефей, right in two, maralexdim, stardust, jane, Никол, Люси, blue_mushroom, unchita, Annie, Bonbonenata, ззлатева, mishela, Zui, nel, Петя Анастасова, victoriaCHASER, ДоТи, Restless Heart, alciona, dani12398, dgroicheva, Anoyafairy, ali_cat, Irena, nunq, tan-anna, cvetelinach, Irina, eledven, yoana, LaBelleNoire, Анагностис, soul, djifka, Magi89, belchev, Ниниел, sweetjacki, tsonity, dankarela, Галина, V. Bekam, Timeruler0, Mia, furtinka, astahova.kz, morenita, djulia, УНИКАТна, pnio, Теодора, Nikolaus, Dessy Vasileva, chitatel1979
Смятат да я прочетат (13): Nola, elencheto, lz1adf, @Siss, Anireta, aneliza, Michelle19, lena_j, petyapileto, assinka, elfi_f, mar4eliana, dyciful
Потребители прочели тази книга (76): eliwolf, Марина, Весела, Дина, rayo, Иван Стоянов, Жиролина, eskarina, Нати, nadia, nadness, Мими, astroarch, amrita, Frosty, landonova, Sladost, epolitova, Elektra_, Fany, diana, Митефей, right in two, maralexdim, stardust, jane, Никол, Люси, blue_mushroom, unchita, Annie, Bonbonenata, ззлатева, mishela, Zui, nel, Петя Анастасова, victoriaCHASER, ДоТи, Restless Heart, alciona, dani12398, dgroicheva, Anoyafairy, ali_cat, Irena, nunq, tan-anna, cvetelinach, Irina, eledven, yoana, LaBelleNoire, Анагностис, soul, djifka, Magi89, belchev, Ниниел, sweetjacki, tsonity, dankarela, Галина, V. Bekam, Timeruler0, Mia, furtinka, astahova.kz, morenita, djulia, УНИКАТна, pnio, Теодора, Nikolaus, Dessy Vasileva, chitatel1979
Смятат да я прочетат (13): Nola, elencheto, lz1adf, @Siss, Anireta, aneliza, Michelle19, lena_j, petyapileto, assinka, elfi_f, mar4eliana, dyciful
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (28)
покажи всички
Нас ни дели животът, аз създавам неговото нещастие, а той - моето, и не можем да се променим нито той, нито аз.
Вронски ценеше това, станало единствена цел в живота й желание не само да му се харесва, но и да му служи, но заедно с това се измъчваше от тая любовна мрежа, в която тя се мъчеше да го оплете.
Aко доброто има причина, то не е вече добро; ако има последица - награда, също не е добро. Значи, доброто е извън веригата от причини и последици.
На човека е даден разум, за да се избави от онова, което го безпокои.
Нас ни дели животът, аз създавам неговото щастие, а той - моето....
Той отдавна не ме обича. А дето свършва любовта,там започва омразата.
Моята любов става все по-страстна и по-себична, а неговата все гасне и гасне, и тъкмо затова се различаваме ние...
Ужасното е това, че миналото не може да се изскубне с корена. Не може да се изскубне,но може да се заличи споменът за него.
Уважението са измислили, за да прикриват празното място, дето трябва да има любов.
Aко търсиш съвършенство, никога няма да бъдеш доволен.
Двигател на всички наши действия е все пак личното щастие.
Без тая любов за нас няма нито щастие, нито нещастие - няма живот.
Чувала съм,че жените обичат мъжете дори за пороците им, но аз го мразя за неговата добродетел.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.
Жените са главната спънка в дейността на човека. Трудно е да обичаш една жена и да се занимаваш с нещо.
Лицемерието във всяко отношение може да измами и най-умния, проницателен човек, но колкото и изкусно да се прикрива то, дори най-ограниченото дете го открива и се отвращава от него.
- Но защо да е срамно? - каза тя. - Нали не сте казали на човека, който е равнодушен към вас, че го обичате?
- Разбира се, не, аз не бих му казала никога нито дума, но той знаеше. Не, не, има погледи, има постъпки. Сто години да живея, пак не ще забравя.
- Разбира се, не, аз не бих му казала никога нито дума, но той знаеше. Не, не, има погледи, има постъпки. Сто години да живея, пак не ще забравя.
Той се сърдеше на всички, задето му се месят, тъкмо защото в душата си чувстваше, че всички са прави.
Има хора, които след като видят, че съперникът им е щастлив в каквото и да било, са готови да си затворят очите за всичко хубаво в него и да виждат само лошо; но има хора, които наопаки, преди всичко искат да намерят в тоя щастлив съперник ония качества, с които ги е затъмнил, и с остра болка в сърцето търсят в него само добрите качества. Левин принадлежеше към тия хора.
Между Нордстън и Левин се беше установило онова често срещано в обществото отношение, когато двама души външно си остават в приятелски връзки, но се презират до такава степен, че не могат дори сериозно да се отнасят един към друг и не могат дори да се почувстват оскърбени един от друг.
Според мене любовта... и двата вида любов, които, както си спомняш, Платон определя в своя "Пир", и двата вида любов служат като пробен камък за хората. Едни хора разбират само едната любов, други - другата. И ония, които разбират само неплатоничната любов, напразно говорят за драма. При такава любов не може да има никаква драма. "Покорно ви благодаря за удоволствието, довиждане" - ето ти цялата драма.
Но разбери, че има два вида жени: едната иска само правата си и тия права са твоята любов, която ти не можеш да й дадеш; а другата жертва всичко за тебе и не иска нищо. Какво трябва да правиш? Как да постъпиш? Тук е страшната драма.
Да, братко, жените са ос, около която се върти всичко.
Отговор нямаше, освен оня общ отговор, който животът дава на всички най-сложни и неразрешими въпроси. Тоя отговор е: трябва да се живее с нуждите на деня, сиреч да се забрави.
"... Той знаеше, че не може да се забрани на Вронски да си играе на живопис;
знаеше, че той и всички дилетанти имат пълно право да рисуват, каквото си искат, но му беше неприятно. Не може да се забрани на един човек да си направи голяма кукла от восък и да я целува. Но ако тоя човек с куклата дойде и седне при някой влюбен и започне да гали куклата
си както влюбеният гали оная, която обича, на влюбения ще бъде неприятно. Същото неприятно
чувство изпитваше и Михайлов, когато виждаше живопистта на Вронски; беше му смешно, и досадно, и жалко, и оскърбително. ... "
знаеше, че той и всички дилетанти имат пълно право да рисуват, каквото си искат, но му беше неприятно. Не може да се забрани на един човек да си направи голяма кукла от восък и да я целува. Но ако тоя човек с куклата дойде и седне при някой влюбен и започне да гали куклата
си както влюбеният гали оная, която обича, на влюбения ще бъде неприятно. Същото неприятно
чувство изпитваше и Михайлов, когато виждаше живопистта на Вронски; беше му смешно, и досадно, и жалко, и оскърбително. ... "
"И свещта, с която тя бе чела изпълнената с тревоги, измами, мъка и зло книга, пламна както никога с по-ярка светлина, освети всичко, което по-рано беше в мрак, запращя, започна да гасне и угасна завинаги."
1. Откриващият цитат: "Всички щастливи семейства си приличат, всяко семейство е нещастно по своему"
2. Въпросът на изпит по руска литература в ПУ: "Какъв цвят е коланчето на Анна Каренина?"
Ха сега де!