Цитати на сайонара

Той беше обучен да се бие до смърт, но попадна в свят без войни.

Работата е там, драги Писателю Барнс, че Да владееш френски не е въпрос на граматика, и това важи за всички аспекти на живота. ...
Не казвам, че има живот след смъртта, но в едно съм сигурна - когато си на трийсет или четиридесет, ти е достатъчно да си много добре с граматиката, но когато вече си глух или смахнат, ти трябва също така Да владееш френски. (Схващаш ли какво имам предвид?)

...тя погледна бурканчето: стъклото, металното капаче, муселиновата шапчица върху него, надписания на ръка етикет, датата - датата! - и повода за всичко това, жълтия конфитюр, и си помисли: ето какво направих със сърцето си.

Разумът е производно на мозъка, също както жлъчката е секреция на черния дроб - нещо съвсем материално по свеоята същност; що се отнася до душата, доколкото можеше да бъде приет този термин, тя бе сборен ефект от всички наследствени и лични функции на мозъка

1.
В езерото падна
капка вино
и слънцето угасна.

10.
Сега повдигам
мъртва пеперуда
без аромат.

13.
Тя нямаше очи
и змиите, които тя държеше,
ядат ръцете и.

Из "Шестнадесет хайку"
Това мигновеното...(Марк Аврелий)

Събирам сечивата си: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, мозък, свечери се, свършва надницата, завръщам се като къртица в дома си, в пръстта.

Моралното самосъзнание, което толкова безумци обиждат и още повече безумци отричат, е нещо, което съществува и което винаги е съществувало, не е приумица на философите от Кватернера, когато душата не е била нищо повече от смътна идея. С течение на времето..., плюс акта на съжителството и генетичния обмен, накрая сме натъпкали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и сякаш това не е достатъчно, сме направили от очите нещо като огледала, обърнати навътре, а резултатът е, че често разкриват безотказно онова, което сме опитали да отречем с уста.

Сега мислех само за нея.
По-добре би било да ме беше дочакала, шепнех на себе си аз, по-леко би ми било. Не зная защо, но би ми било по-леко. Може би си по-важна за мен от родния край и родния дом сега, когато те няма. Де да имах тоя късмет да те няма, би ми било по-леко, би ми било по-добре. Без теб повече страдам за чуждите простори и празните пътища, и не мога да прогоня без теб чудните сънища, които сънувам дори наяве.

Когато в понеделник епископът го видя да излиза с твърда крачка, попита как се чувства.
- На крилете на Светия Дух - отвърна Делаура.
Беше си навлякъл обикновено памучно расо, което му вдъхваше самочувствие на дървар, а душата му беше бронирана срещу отчаянието.

Маркизът изглеждаше непригоден за музиката. Както казват французите - имаше ръце на артист и слух на артилерист.

Тук, излегнат на същото това кожено легло или облегнат на този прозорец, той се допитваше до своята съвест, преценяваше своите грешки, вътрешно плака и с това остаря. Мария се отдалечи, също и неговият син - две зараснали рани. Прости си за грешките - той винаги е бил един остров - победи и малкото още от младостта, което му беше останало. Дори победи и старостта, като посади в себе си всяко посадено от него дърво, за да се възроди отново във всяко порастващо дърво. Всеки корен, който се раждаше, беше негов корен.

Дали не беше научил Марсела на прекалено много неща? Ето сега двамата са седнали на Хълма на мислителя, няколко години назад, когато тя е в десетата година. С книга, молив и тетрадка в ръка тя започва от "а" и "б": до-о-м, о-с-т-р-о-в, к-о-н-т-и-н-е-н-т, п-а-р-а-х-о-д...А сега? Сама пише: "Континентът е целият свят оттатък." Също и това: "Островът е един завършен свят."

...От петнадесет години не бях се връщал към този разказ. Струва ми се твърде подходящ и достоен за публикуавне, но не мога разбера ползата от това. Подтиска ме мисълта, че издателите се интересуват не толкова от достойнствата на текста, колкото от името, с което е подписан - името на моден писател, за мое най-голямо съжаление.
Г.Г.М
Барцелона