Цитати на grozeva

- Какво е това кълбовидно съществуване?
- Моето. Онова, което никъде не може да се задържи; което никога не бива да пуска корен; винаги трябва да се търкаля. Съществуването на емигранта. Съществуването на индуския скитник-монах. Съществуването на модерния човек. Впрочем има повече емигранти, отколкото предполагаме, а също и такива, които никога не са помръдвали от мястото си.

"-Защото ги е запекла носталгията, драги ми Теди. Имат нужда от душевно разхлабително."

"- Не -рече той, - нямам право. Никой няма право да отнема и най-малкото чуждо изпитание. Всекиму е обещан по един живот и по една смърт. И всеки има право на своята мъка."

"Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът."

" - Оправяш се - отбеляза Самуел. - Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака. "

"А Том продължаваше да му поднася пилешка супа, от което вече му идваше да го усмърти. Бабините деветини все така владееха света и все още се намираха хора да вярват, че пилешката супа лекува всяко страдание и болест, та дори би добре дошла и за погребение."

Имаше неща, неща, които вършиш самият ти и след които не можеш никога да бъдеш същият. Чат от душата ти загива:изгаря, изпепелява.

- Дава се настоящото на Николай Иванович в уверение на това, че същия е прекарал спомената нощ на бал у сатаната, бидейки използуван за превозно средство... Хела, сложи скоба, а в скобата пиши "като шопар". Подпис - Бегемот.
- Ами дата? - изписка Николай Иванович.
- Дати не слагаме, с дата документът става недействителен - обади се котаракът...

-Милицията? - завика Иван в слушалката.- Милицията ли е? Другарю дежурен, наредете да бъдат пратени незабавно пет мотоциклета с картечници за залавянето на чужденец-консултант. Какво? Елате да ме вземете, ще дойда с вас... Обажда се поетът Бездомни от лудницата...

"На тридесет и осем години, страхотно изтощен, почти ослепял, без нито един зъб, оплешивял от кел и съсипан от треска, Рена Белбенуа едва ли има още много години пред себе си. Той се надява искрено, че издаването на книгата му ще има една благотворна последица: да съсипе Франция, да й внуши, че трябва да се откаже от Френска Гвиана, от изпращането на свои синове на тая безкръвна гилотина."