Цитати на Nikolaus

"— Майстор си бе, Йордане, майстор си! — похвали го Нейко. — Майстор си ти, ама едно ти е лошото...
— Кое, бай Нейко, гдето си попийвам ли?
— Май множко пиеш.
Ковачът се засмя.
— Ти, бай Нейко, видя ли как църка желязото, като го турих във водата? Защо църка, а?
— Църка, защото е горещо.
— Става ли по-яко?
— Е, разбира се. Кали се.
— Видя ли сега? Ей защо пия и аз. Работя много и много трябва да пия. Гори ми душата отвътре, иска. И добре ми е. Пък и знаеш ли какво ще ти кажа? — Майстор ли е един човек, какъвто занаят и да има, той пие."

"...либерализмът е историческото и логично преддверие на анархията."

"...колкото устните са по-далеч едни от други, толкова по-хубаво душите се чуват..."

"Пък може би това е то — истинското, а?... Кой ще ти каже?... Може би другото, което смятаме нормално, е само пауза, празнота, очакване?..."

"И понякога зад думите, които отричаха Бога, тя чувствуваше силна вяра в Него."

"Половината сърце обича, половината мрази, нима това е сърце, а?"

"Времето (както е известно) лети понякога като птица, понякога пълзи като червей; но човек се чувства особено добре, когато дори не забелязва дали то минава бързо или бавно."

"Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, ще стигнеш до истината. Затова съм и човек — защото лъжа. До нито една истина не се е стигнало, без да се излъже преди това четиринайсет, а може би и сто и четиринайсет пъти, а това е по своему достойно за почит; а ние не умеем и да излъжем със собствения си мозък! Ти лъжи, но лъжи по свой начин, и аз тогава ще те целуна. Да излъжеш по свой начин — това е почти по-добре, отколкото да повтаряш все чужди истини..."

"Човек не може да създава деца за такъв един свят. Човек не може да увековечава страданието, нито да умножава котилото на тези похотливи животни, които не са способни на дълготрайни чувства, а само се люшкат насам-натам, тласкани от прищевките и тщеславието си."

"Бог тъй създал света — той да му мисли!
Държавник Божа грешка не поправя,
па даже и велик мъдрец не може
туй нещо да извърши: философство
маскира болката — не я лекува..."

"...защото всеки буржоа в пламенността на своята младост е мислил, макар и за един ден, за една минута, че е способен за безгранични страсти, за висши начинания. Най-посредственият безпътник е мечтал за султанки; всеки нотариус крие в себе си останките на поет."

"Напред и все напред прочистя път Младен,
напред и все напред се хвърляше Хъшлака,
напред и все напред юнакът по юнака
налитаха в несвяс — напред и все напред,
и сякаше смъртта, по техний кървав след
разперила ръце, напред сама ги тласка,
безумния ѝ смях през щикове претряска,
оттук в издигнати кондаци изгрохти,
през саби скръстени оттатък прозвънти,
с куршум нанякъде далеко там изписка,
зад грозните псувни се нанасам изкиска,
изгрохоти отвъд през рикнал зверски рев,
изблъвне тук с кръвта през зиналия зев
на сръган труп, а там с последний дъх изхърка
на стъпканий борец... и сдави се, разбърка
из врявата за миг, и в общий рев се слей —
и сякаше, с смъртта самият ад се смей,
за плячката ѝ паст раззчекнал..."

— из "Песен VII"

"Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си."

— Букурещ, 15 марта (из [Излечима ли е нашата болест], в. Знаме, г. I, бр. 11 от 16 март 1875 г.)

"Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетното съществование на върбата."

"Зная, че си добродетелен и туй ще ти създаде трудности. Защото мерзостта на народа прави всяка добродетел безполезна и дори опасна. Народът въобще не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците и на такива той поверява своята съдба. Такива той избира за Народното събрание, а на умните и почтените се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче — колкото пò го удряш, толкова по-бързо върви към целта, към която ти го водиш. Народът е като истеричните жени — за да се усмирят, им трябва бой. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. Презирай народа."

"ОТЕЦ ИВАН (въздиша и горчиво се усмихва). В златен ковчег прахът на Асеня е турнат в нарочно направена гробница, дето Иванко ходи сяка утрина да оплаква този свети прах... Злодейци! Те убиха най-достойния цар, който освободи България и я въздигна на такава слава и могъщество, цар, когото те не бяха достойни и да погледнат, а сега с лицемерни сълзи оскърбяват праха му и искат с това да се покажат чисти от тежкия грях, който направиха пред бога и пред народа."

***

Целувки —
медени питки от фурната
приказките дето се пекат.
Баба с ръжена замахва:
— Ще се опарите, деца!

ВОПЛИ

Откак се върнах — в мен доброто гине
и мъката ми расне, расне, расне.
Народе мой, не ще те зло отмине,
не ще се пред очите ти разясни.

В безсънните си нощи да се боря
със демони съдбата ми обрече.
Ах, искам аз очи си да затворя
и да не ги отворя нивга вече.

"— Ти, който цял живот безумстваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, до века сам?
— Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си плод тепърва аз ще дам."

"Не би могъл да бъдеш смел,
щом със злини си се заел,
не се съмнявайте, защото
по-лесно се извършва злото."