Цитати на Митефей

Гласът, твърдят афганските сватовници, е повече от половината от любовта.

"Няма значение дали става дума за бягане на километър и половина, на 10 км или на 180 км, за смяна на професията, за сваляне на 2 кг или за това да кажеш на някого, че го обичаш. Напълно съм убеден, че никой от състезателите на „Западните щати“, в това число и аз, не беше сигурен, че ще завърши, да не говорим за победа. Има много хора, които никога не правят нищо голямо през целия си живот. Много хора никога не се опитват. На „Западните щати“ всички се опитваха и всички правеха нещо велико. Като останах край финиша и поздравявах бегачите, аз им отдавах дължимото заради болката и съмненията, умората и отчаянието, които сигурно бяха изживели. Оставайки при финиша, имах възможност да оценя силата, която им беше нужна, за да финишират, и да ги поздравя, задето си бяха поставили големи цели и ги бяха постигнали. Едва по-късно осъзнах, че по този начин се отблагодарявах на спорта, който ми беше дал цел и душевен мир, а също и отговори – макар и бегли и ефимерни– на въпроса „Защо?“."

Тя винаги беше красива, но аз я направих спокойна и безгрижна - това беше мое дело. И точно тогава бях сигурен, че мога сам да превзема света и да остана свеж като роза.

Като дете не смеела да телефонира у тях, вкъщи, от страх, че самата тя ще се обади.

"— Не искам да ти внушавам, че само образованите и учените хора могат да дадат нещо ценно на света — продължи той.
— Не е така. Но подчертавам, че образованите и учените хора, ако имат преди всичко блестящ и творчески ум —
което за съжаление е рядко, — могат да оставят несравнимо по-ценно наследство,
отколкото онези, които имат само блестящ и творчески ум.
Те се стремят да се изразяват по-ясно и обикновено упорито довеждат своите замисли докрай.
А и най-важното е, че деветдесет на сто от тях са по-скромни от неучените, макар и мислещи хора.
Разбираш ли изобщо какво говоря?"

"Незрелият човек се познава по това, че иска да умре благородно за
някое дело, докато зрелият човек се познава по това, че иска да живее скромно за това дело."

"-Тази пропаст, към която си полетял, е особена пропаст, ужасия.
Този, който пада в нея, никога няма да почувства дъното.
Само пада все по-надолу и все по-надолу. Това става с хора,
които някога в живота си са търсили нещо, което средата им не
не може да им даде. Затова са се отказали да търсят.
Отказали са се дори още преди да започнат да търсят."

"И двамата твърдяха, че живеят заради децата си. Децата са смисълът на живота им. Това ме побъркваше, защото си казвах:"Значи смисълът на моя живот трябва да е в децата ми. И на моите деца да е децата им. И на децата на моите децата им и така...Няма ли някой да се пробва и да престане да прехвърля топката? Да си намери свой собствен смисъл в своя тъп живот, без да натоварва децата си? ", казвах си. Ами аз пък не искам да съм смисъл на живота им!"

"родителите ми не бяха неодушевени предмети! Твърде приятно им беше да отидат заедно в някой голям магазин. ЦУМ, кой друг? Там да купят някоя държавна, осигурена от зрелия социализъм , глупава вещ. Нещо, което да ги сплоти и да осмисли изкараните им с пот пари.Примерно сервиз с дванайсет чаши и кристална кофичка за лед, предназначени за пиене на шампанско. Сервизът се скриваше в някой скришен шкаф и никога не се използваше"

"В Зен изкуството да стреляш с лък означава, че забравяш за целта - да пронижеш центъра на мишената - и вместо това се вглеждаш във всяко отделно движение, което участва пускането на стрелата. Упражняваш стойката си, протягаш ръка назад и плавно изтегляш стрелата от колчана, поставяш я на тетивата, контролираш дишането си и я оставяш да излети. Ако усъвършенстваш всеки един елемент, няма как да не пронижеш центъра на мишената. Същата философия важи и при изкачването на планини. Ако се съсредоточиш върху процеса на катеренето, ще достигнеш върха."

"... Той знаеше, че не може да се забрани на Вронски да си играе на живопис;
знаеше, че той и всички дилетанти имат пълно право да рисуват, каквото си искат, но му беше неприятно. Не може да се забрани на един човек да си направи голяма кукла от восък и да я целува. Но ако тоя човек с куклата дойде и седне при някой влюбен и започне да гали куклата
си както влюбеният гали оная, която обича, на влюбения ще бъде неприятно. Същото неприятно
чувство изпитваше и Михайлов, когато виждаше живопистта на Вронски; беше му смешно, и досадно, и жалко, и оскърбително. ... "